Определение № 50455 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1642/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Я. Н., жив. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 1403 от 27. 05. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четиринадесети състав по гр.д. № 2437 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за освобождаването и от задължение за заплащане на държавна такса от 15 лв. по частна жалба вх. № 8449/14. 04. 2022 г. по регистратурата на САС. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение не подлежи на контрол от ВКС. Според процесуалния закон дефинитивно от обхвата на този контрол са изключени определенията по чл. 274, ал. 4 ГПК - тези, които макар да потвърждават преграждащи определения или да дават решение по същество на други производства, са постановени по въззивни дела, решенията по които са изключени от достъпа до касационен контрол. С обжалваното си определение в подлежащата му на обжалване част, апелативният съд е оставил без уважение молба на частната жалбоподателка да бъде освободена от държавна такса - съдебен акт, сам по себе си преграждащ по-нататъшното развитие на делото. Съгласно чл. 463, ал. 2, изр. 3 от ГПК обаче актовете на апелативния съд в производството по обжалване на извършено от съдебен изпълнител разпределение /какъвто е предметът и на настоящото производство/, не подлежат на по-нататъшно обжалване по изрично разпореждане на закона. Без значение е при това дали става въпрос за акт по същество или за акт, преграждащ развитието на производството. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК изрично уеднаквява режима на обжалване на преграждащите определения с този, по който биха могли да бъдат обжалвани решенията по същество по същото дело. Ако решението не подлежи на по-нататъшно обжалване, на такова обжалване не подлежи и определението, което слага край на съответното производство. В този смисъл е постоянната и актуална практика на касационната инстанция, обективирана примерно, но не само в определение № 164 от 29. 04. 2021 г. по ч.гр.д. № 1432/2021 г., Г.К., ІV г.о. на ВКС, определение № 79 от 02. 03. 2022 г. по ч.гр.д. № 524/2022 г., Г.К., ІІІ г.о. на ВКС и др. Изложеното не се променя от обстоятелството, че въззивният съд в определението си е указал на жалбоподателката, че същото подлежи на обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на участник в производството в случаите като процесния, в които законът го отрича. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото - прекратено. На основание чл. 77 от ГПК частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати дължащата се държавна такса за обжалване на определението на САС. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение