Определение № 4706 от 03.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по частна жалба на М. Папаличева от гр. Пловдив, приподписана от адв. Марински, против определение № 1605 от 18.10.2022г., постановено по адм.д. № 2644/2022г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата й против уведомление за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Пловдив за обект ПИ идентификатор № 06447.48.28, № 06447.48.78 и № 06447.48.79 по КККР на [населено място], община Родопи, внесен с вх. № 01 – 122797 от 06.03.2022г. и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба жалбоподателката навежда доводи за неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът Началникът на СГКК - гр. Пловдив не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС – е изложил съображения, че обжалваното уведомление не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 3 или 21 ал. 1 АПК, а е акт, част от процедурата по издаване на крайния административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, поради което прави извод за недопустимост на оспорването, поради липса на годен за съдебно оспорване акт, а именно наличие на основанието по чл. 159 т. 1 АПК. Определението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Административното производство започва с подаденото от жалбоподателката заявление вх. № 01 – 222868 от 19.04.2022г. с приложен проект, с искане за издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР и с искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралните регистри относно имот идентификатор № 06447.48.28. Действително, издаването на удостоверение е документ от значение за упражняване на права, но същото е и волеизявление, което е част от производство по издаване на индивидуален административен акт – заповед по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Изрично в разпоредбата на чл. 51, ал. 6 от ЗКИР е регламентирано, че за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. В съответствие с чл. 58, ал. 3 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016г. към всяко заявление за изменение на кадастралната карта се прилага проект за изменение със съдържание по чл. 75 от цитираната наредба, който проект се проверява и приема от СГКК по ред, определен в наредбата по чл. 50 от ЗКИР (чл. 77, ал. 1 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016г., в редакцията ДВ, бр. 72/2021г.). Приемането, съответно неприемането, на този проект се удостоверявава именно с удостоверение за приемането/неприемането на проекта. При съобразяване на цитираните разпоредби, се налага извод, че доколкото издаването на това удостоверение е част от производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и следва да бъде издадено за целите на това производство, то същото е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В случая е оспорено уведомление за отказ за приемане на проект за изменение на КККР с посочено правно основание за постановяване на отказа за приемане чл. 77 ал. 2 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г., като този акт е акт, част от производството по издаване на крайния акт, който е отказът за извършване на изменение на КККР поради издадено удостоверение за неприет проект, като именно в производството по оспорване на крайния акт ще се проконтролира наличието на основанията по чл. 77 ал. 2 от Наредбата за неприемане на проекта. Този извод следва от изрично предвидената в чл. 56, ал. 11 /предишна ал. 10/ от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016 г. (в приложимата редакция към датата на издаване на уведомлението за отказ – ДВ, бр. 72/2021г.) хипотеза по т. 1 на тази разпоредба на постановяване на отказ от СГКК за извършване на изменение на кадастралната карта в случаите, в които се установи, че е издадено удостоверение за неприемане на проект. Именно и този отказ, мотивиран с издаването на удостоверение за неприемане на проекта за изменение, следва да бъде акта, подлежащ на съдебен контрол. Допълнителен аргумент в тази насока е и че с ДВ, бр. 72/2021г., в сила от 01.10.2021г. старата норма на чл. 56, ал. 10 от Наредба № РД – 02 – 20 -5 от 2016г., сега ал. 11, е изменена и съгласно изменението СГКК издава отказ за извършване на поисканото изменение на КККР, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект. Ето защо като прави извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК и прекратява производство, първоинстанционния съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,