Определение № 3496 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД против определение № 2886/30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2653/2023 г. по описа на Административния съд Пловдив. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Ответниците – директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ не изразяват становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, приема жалба за подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. По същество частната жалба е основателна.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба с правно основание чл.128, ал. 2 АПК, предявена от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД срещу директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с която са предявени следните искови претенции:

1. главен отрицателен установителен иск, срещу директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, който да установи, че между „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към датата на предявяване на иска не съществува административно правоотношение по реда на чл. 52 от Закона за водите (ЗВ) и/или чл. 78 ЗВ, във връзка с издадено от този ответник и действащо разрешително за водовземане от яз. „Душанци“;

2. главен отрицателен установителен иск, предявен при условията на обективно кумулативно съединяване с първия иск, срещу Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, който да установи, че в отношенията между страните, не съществуват претендираните от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ административни права срещу „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - публични вземания за такса за водовземане от яз. „Душанци“ за 2018 г. и 2019 г. и лихва за забава съобразно писмо с изх. № ФД-14-280/19.09.2023 г. на директора на БД ИБР, както следва:

• вземане за такса за водовземане за 2018 г. в размер на 191,76 лв. и лихва за забава върху таксата в размер 258, 75 лв.;

• вземане за такса за водовземане за 2019 г. в размер на 3 754, 50 лв. и лихва за забава за периода от 15.02.2023 г. до 19.09.2023 г. в размер на 1 353, 12 лв.

2.1. отрицателен установителен иск, субективно пасивно евентуално съединен с втория главен отрицателен установителен иск, срещу директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, който да установи, че не съществуват претендираните от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ административни права срещу „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД - публични вземания за такса за водовземане от яз. „Душанци“ за 2018 г. и 2019 г., ведно с лихва за забава, съобразно писмо с изх. № ФД-14-280/19.09.2023 г. на директора на БД ИБР, както следва:

• вземане за такса за водовземане за 2018 г. в размер на191,76лв.и лихва за забава върху таксата в размер 258, 75 лв.;

• вземане за такса за водовземане за 2019 г. в размер на 3 754, 50 лв. и лихва за забава за периода от 15.02.2023 г. до 19.09.2023 г. в размер на 1 353, 12 лв.

С атакуваното определение производството по делото е прекратено.

За да постанови обжалвания резултат, Административен съд Пловдив се е съсредоточил в допустимостта на исковете по т. 2 и т. 2.1. от исковата молба, без да обсъжда допустимостта и основателността на главния отрицателен установителен иск и е възпроизвел дословно съдържанието на отговора по исковата молба. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита, като защитата по тази глава не е пречка за предявяване на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК.

Съдът е посочил, че наличието на интерес за ищеца и липсата на друг способ за защита са абсолютни процесуални предпоставки, които обуславят възникването на правото на иск и надлежното му упражняване. Съдът е възпроизвел изложеното от ответника в отговора на исковата молба с цитираните на текстове от ЗВ, ДОПК и АПК и установявания, че „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е разполагало с друг ред за защита, от който се е възползвал и по административен и по съдебен ред, предвид което е намерил исковете за недопустими.

Обжалваното определение е неправилно. Същото е постановено при допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения.

На дружеството е издадено разрешително № 31430005/01.10.2008 г. от директора на БД ИБР за водовземане от повърхностен воден обект - яз. „Душанци“, продължено с разрешително № РР-1396/11.01.2012 г. на директора на БД ИБР. С решение № 8/19.05.2014 г. и решение № 0016/18.10.2021 г., издадени от кмета на Община Пирдоп, е изменено, респ. продължено действието на издаденото разрешителното за водовземане издадено от директора на БД ИБР. Отбелязано е, че същите стават неразделна част от разрешително № РР-1396/11.01.2012 г. на директора на БД ИБР. С подаване исковата молба дружеството се опитва да се домогне до установяване, че между него и директора на БД ИБР и БД ИБР не съществуват правоотношения по реда на чл. 52 от ЗВ и/или чл. 78 ЗВ. „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е изложило твърдения, че не му съставен акт за установяване публични държавни вземания, а дължимите такси заплаща на община Пирдоп.

Видно от исковата молба, с която е сезиран първоинстанционния съд е, че „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е предявило три отрицателни установителни иска – първият и вторият -кумулативно съединени, а вторият и третият в режим на евентуалност.

С първия главен отрицателен установителен иск, се иска да се установи, че между „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към датата на предявяване на иска не съществува административно правоотношение по реда на чл. 52 от ЗВ и/или чл. 78 ЗВ, във връзка с издадено от този ответник и действащо разрешително за водовземане от яз. „Душанци“.

Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, без да изложи мотиви по допустимостта на исковата молба в частта на първия иск. По отношение на него, който е основаният, допустимостта и основателността, на който са от съществено значение за изхода на делото и за останалите искове, обективирани в исковата молба, съдът не е формирал извод за допустимостта му от гледна точка на твърдяната съвкупност на обстоятелства.

По тези съображения, обжалваното определение следва да се отмени като постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, а делото се върне на същия съдебен състав за извършване на съдопроизводствени действия, които следва да започнат от преценка за допустимостта на исковете на посочените фактически основания.

Отделно от горното, настоящата инстанция намира за необходимо да обсъди и наличието на още едно основание за отмяна на атакуваното определение, а именно поради липса на собствени мотиви, отделни от тези ответника по делото.

Видно от чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ, задължение за всички правораздаващи органи е да мотивират актовете си без оглед на производството, в което са постановени, както и вида на заседанието (открито или закрито). Съгласно нормата на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а според чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението.

Обжалваното определение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването съдебните актове. Допуснатите процесуални нарушения, са съществени и препятстват касационния контрол.

Предвид горното оспореното определение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от същия съдебен състав на АС Пловдив, при което съдът да изложи мотиви по допустимостта на основния установителен иск и да мотивира съдебния акт с ясни фактически и прави съображения, при обсъждане на изложените от двете страни възражения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд