Определение № 2701 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 496/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Х. Н., представляван от адв. Х. Н., срещу определение № 2 от 05.01.2026г. по т.д. № 2469/2025г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 210 от 30.03.2023г. по в.т.д. № 811/2022г. на САС, 9 състав в частта, с която се признава за установено, че „Зогра – Ф“ ООД притежава право на собственост върху описани два поземлени имота и се осъжда И. Х. Н. да предаде владението върху тях на „Зогра – Ф“ ООД. Частният жалбоподател намира за неправилен извода на състава на ВКС, че в частта по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молбата била свързана с позоваване на права на трето лице. В тази връзка сочи, че има качеството на заинтересована страна, направила възражение за липса на пасивна легитимация да отговаря по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС още с отговора на исковата молба, като поддържа, че принадлежността на правото на собственост на процесните имоти е от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поради това счита, че не е налице позоваване на права на трето лице, а за защита на правото му на справедлив процес и за установяване на надлежните страни в процеса. Твърди, че обективно са налице нови обстоятелства, установени с нови писмени доказателства, които са от значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и които не са могли да бъдат известни при решаването му - вписаното в ТРРЮЛНЦ на 28.03.2023г. решение № 733 от 29.11.2021г. по т.д. № 752/2021г. на САС, ТО, 11 състав, с което е възстановена правосубектността на „С. Електроникс“ ЕООД. Сочи, че това обстоятелство не е било взето предвид при постановяване на влязлото в сила решение, тъй като е възникнало след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Твърди, че новото обстоятелство безспорно установява, че той няма отношение към собствеността на процесните имоти и е осъден незаконосъобразно да върне владението им, въпреки че не ги е владял. Намира за неправилен и несъобразен със спецификите на настоящия случай извода на състава на ВКС за отсъствие на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В тази връзка твърди, че участието на третото лице е било задължително с оглед установяване по делото кой е собственикът на процесните имоти и за надлежно конституиране на страните, и поради неучастието на това трето лице делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна, довело до невъзможност за молителя да упражни правото си на защита. Поддържа, че правната му сфера е засегната, тъй като с въззивното решение е осъден да заплати държавна такса и разноски, поради което за него е налице интерес от отмяна на влязлото в сила решение. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът „Зогра-Ф“ ЕООД, представлявано от адв.Д. К., оспорва подадената молба за отмяна. Сочи, че, противно на твърденията на молителя, в отговора на исковата молба същият не е оспорил, че владее процесните недвижими имоти и дори е противопоставил възражение за придобиването им по давност поради осъществявано добросъвестно владение. Поддържа, че е ирелевантно дали е възстановена правосубектността на трето за делото лице, което не е задължителен другар на ответника по делото. Твърди, че по реда на чл.303 и сл. ГПК не може да се търси защита на чужди права – на насрещната страна в процеса или на лице, което не е било участник в процеса, но е следвало да участва. Пояснява, че към момента на предявяване на иска по чл.108 ЗС против молителя „С. Електроникс“ ЕООД е било заличено от търговския регистър и не е можело да бъде конституирано като страна в процеса, нито да бъде носител на материални права, най-малко да владее недвижим имот, а искът е бил предявен против физическо лице – владелец на процесните недвижими имоти, и е ирелевантно дали друго лице има противопоставими на ищеца права или не. Изтъква, че последните могат да бъдат защитени само от това трето лице, но не и от страна в съдебното производство. Поддържа още, че предмет на производството за отмяна могат да бъдат само неправилните, но не недопустимите съдебни актове. Излага и съображения за отсъствие на основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молителят И. Х. Н. е заинтересована страна, тъй като е ответник в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира. Намерил е обаче, че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като не съдържа никакви твърдения за наличие на соченото в нея основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК по отношение на този молител, в който смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК предпоставя, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Изтъкнал е, че такива твърдения относно нарушени процесуални права на страната - ответник по делото не са изложени в молбата, а се твърди неучастие на трето лице /„С. електроникс“ ЕООД/, различно от молителя. Приел е, че позоваването на нарушено право на участие на трето лице представлява упражняване на чужди процесуални права, което съгласно чл.26, ал.2 ГПК е недопустимо и не би могло да обоснове отмяна на влезлия в сила съдебен акт, а в чл.304 ГПК е предвидена изрична възможност за защита на третото неучаствало като страна в исковия процес лице и само това трето лице може да се позове на нарушение на неговите права и да иска отмяна. Намерил е, че в частта по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молбата също е свързана с позоваване на права на трето лице, тъй като молителят Н. твърди, че новото обстоятелство, което е от съществено значение, е вписването в ТРРЮЛНЦ на 28.03.2023г. на решение № 733/29.11.2011г. по т.д. №752/2021г. на САС, чиято правна последица е възстановена правосубектност на „С. електроникс“ ЕООД, който следвало да участва по делото като ответник, с твърдения, че е задължителен необходим другар и той се легитимирал като собственик на имотите с договор за тяхната покупка от 2009г. Изтъкнал е, че това обстоятелство не рефлектира върху правната сфера на молителя, а е свързано отново с твърдяното нарушено право на участие на третото лице, на чиито процесуални права молителят Н. не може да се позовава. Частната жалба е неоснователна. В молбата си за отмяна на постановеното по предявените против него искове с правно основание чл.108 ЗС молителят И. Н. – настоящ частен жалбоподател, е изложил твърдения за недопустимост на решението поради неучастие на задължителен другар – „С. Електроникс“ ЕООД. Твърди, че това дружество е придобило процесните имоти през 2009г. чрез покупко-продажба; че през 2013г. е било взето решение за ликвидация на дружеството, но с влязло в сила на 16.11.2022г. решение вписването на заличаването на дружеството е било признато за несъществуващо обстоятелство, което е било вписано в ТРРЮЛНЦ на 28.03.2023г., като по този начин е била възстановена правосубектността на дружеството. Твърди, че посоченото обстоятелство не е било взето предвид при постановяване на влязлото в сила решение, тъй като е възникнало след датата на приключване на съдебното дирене. Сочи, че нововъзникналото обстоятелство установява, че той няма отношение към собствеността на процесните имоти, поради което незаконосъобразно е осъден да върне владението на недвижимите имоти, които никога не е владял. Твърди, че самият ищец по предявените против него искове е твърдял, че посоченото дружество е надлежен ответник и е направил искане за спиране на производството до приключване на производството по предявения иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на това поддържа, че новото обстоятелство е от съществено значение за правилното решаване на материалноправния спор, като е недопустимо решението поради постановяването му срещу ненадлежен ответник, без да се конституира задължителния другар в твърдяната верига от недействителни сделки. При така изложените твърдения е правилен изводът на състава на ВКС за недопустимост на подадената от частния жалбоподател молба за отмяна. Твърдяното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание се допуска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение или пък на небрежност на страната. В настоящия случай не са изложени твърдения, относими съм посоченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. Обстоятелството, че е възстановена правосубектността на „С. Електроникс“ ЕООД, което според молителя е придобило през 2009г. собствеността върху имотите, предмет на предявения иск, няма характера на ново обстоятелство от значение за изхода на делото. Влязлото в сила решение е постановено по иск с правно основание чл.108 ЗС, като с него е признато за установено правото на собственост на „Зогра-Ф“ ООД по отношение на частния жалбоподател и същият е осъден да предаде на дружеството владението върху тях. Неоснователен е доводът в частната жалба, че твърденият нов факт-възстановяване на правосубектността на „С. Електроникс“ ЕООД, безспорно установява, че частният жалбоподател няма отношение към собствеността на процесните имоти. В случая с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, предявените против него искове са уважени именно с оглед приетото от съда, че ответникът няма качеството на собственик, но упражнява фактическата власт върху имотите. Не са изложени и обстоятелства, относими към основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Това основание е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. В настоящия случай не се твърди, че молителят – настоящ частен жалбоподател, е бил лишен от възможност да участва в делото поради нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са единствено твърдения за лишаване от участие на трето лице – на „С. Електроникс“ ЕООД в качеството му на задължителен другар, т.е. се твърди нарушаване на правата на трето лице, както правилно е приел съставът на ВКС. За пълнота следва да се посочи, че въведените от частния жалбоподател твърдения се излагат и в подадената от „С. Електроникс“ ЕООД молба за отмяна на влязлото в сила решение в посочената част, производството по която не е прекратено, и ще бъдат обсъдени при произнасяне по тази молба с участието на частния жалбоподател като страна по делото. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение