Определение № 47 от 22.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 46/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК С молба вх. № 6551/26.07.2012г. на С. Н. И., чрез адв. Г. С. САК се иска отмяна на влязлото в сила решение №143 от 25.05.2011г., постановено по дело №45/2011г. на Великотърновския апелативен съд, граждански колегия. Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК ново писмено доказателство и ново обстоятелство от значение за изхода на делото. Постъпило е заявление от кооперация “И – М”, чрез К. Й. с което се поддържа молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът по молбата [фирма] не заявява становище. Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Решението на Великотърновския апелативен съд, чиято отмяна се иска е постановено на 25.05.2011г. С определение от №545 от 13.07.2012г. по т.дело №8/2012г. на ВКС, ТК състав на ІІ о. то не е допуснато до касационно обжалване. Молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от надлежна страна в процеса. Молителката С. И. има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата ще следва да бъде допустана до разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл.307, ал.1 ГПК В., ТК състав на първо отделение