Решение № 2764 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2012 г.

Решение № 2764 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ангел Дингилев против решение № 518 от 7 март 2012 г., постановено по адм. д. № 1707/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ангел Дингилев против ревизионен акт (РА) № 161100082/14.03.2011 г., потвърден с решение № 441/27.05.2011 г. на директора на "ДОУИ"-Пловдив и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 1214 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Наведените касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. В касационната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, като единственото възражение срещу атакуваното решение е за неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства в резултат на която е направен необоснования извод, че договорите за заем с физическите лица и жалбоподателя не са изпълнени. Касаторът прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за лихвите върху определените данъчни задължения за 2006 г. Иска се отмяна на решението ведно със законните последици от това. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив чрез процесуалния си представител-юрк. Калева оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й по съображения, развити в писмена защита, постъпила по делото на 17.01.2013 г. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е ревизионният акт, индивидуализиран чрез номер, дата и издател по-горе в решението. Атакуваният ревизионен акт е резултат на ревизия на Ангел Дингилев по приложението на ЗОДФЛ за 2006 г. и по приложението на ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 (данни за укрити приходи или доходи) и т. 7 (декларираните и /или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период) от ДОПК. Приходните органи са констатирали превишение на разходите на парични средства над постъпленията на парични средства за 2006 и 2008 г. Установено е, че през трите години на ревизирания период Ангел Дингилев е внасял парични средства в "Братя Дингилеви" ООД, общият размер на които е 573 500 лева, които по години са разпределени както следва-82 000 лева през 2006, г., 100 000 лева през 2007 г. и 391 500 лева през 2008 г. Приходният орган е предприел действия за изясняване на произхода на паричните средства, постъпили в касата на "Братя Дингилеви" ООД в резултат на което са направени насрещни проверки и са изискани документи от физическите лица, за които ревизираният субект е посочил, че са негови заемодатели. Формираните изводи от резултатите при тези проверки са както следва: За 2006 г.: Не е признат предоставен заем от Тодор Русенов, тъй като не е установено, че той е разполагал със сума в размер на предоставената в заем на ревизираното лице; Приходният орган е преценил като неистински договора за заем от 3.07.2006 г. между Ангел Дингилев и Иванка Петрова Дингилева (съпруга на ревизираното лице). В резултат на проверката на Стефка Кокошарова, която заемодателката Дингилева е посочила, като източник на средствата, не е отговорила на изпратеното й искане за представяне на документи и писмени обяснения, а и от проверката в информационните масиви на НАП не е установено това лице, да е работило по трудов договор или да е декларирало доходи с ГДД за периода 2001-2007 г. Не е признат предоставен заем от Иванка Дойкова Дингилева (майка на ревизираното лице) поради липсата на данни, че заемодателят е разполагал със сумите, предоставени в заем през ревизирания период. Констатирано е, че лицето Тодор Югов, за което Иванка Дингилева сочи в писмените си обяснения, че е източник на паричните средства, не е потърсил изпратеното му по пощата искане за представяне на документи и писмени обяснения. Установено е, че Иванка Дингилева има скромно трудово възнаграждение и няма декларирани доходи с ГДД. За 2007 г.: Приходният орган не е признал получен заем от ревизирания субект, от съпругата му Иванка Дингилева с договори за заем от 2.05.07 г. и 4.03.07 г. За да достигне до извода, че посочените заеми не са реално получени от ревизираното лице, приходният орган е кредитирал резултатите от извършените насрещни проверки на лицата, от които Иванка Дингилева е посочила, че е получила паричните средства. Прието е, че лицето Дойко Югов не е представило доказателства, че разполага със средства в размера на предоставените на Иванка Дингилева. Същото е прието и по отношение на лицето Иванка Начева. До същите изводи приходните органи са стигнали и проверявайки платежоспособността на лицето Страшимир Начев и лицето Надежда Югова, както и лицата Стефка Кокошарова и Сефайдин Хюсеинов Приходният орган не е кредитирал представения договор за заем от 2.05.2007 г. с лицето Димитър Дингилев, тъй като не е доказана платежоспособността на лицето, от което се твърди, че заемодателят е заел средствата, а именно-Васил Андреев. За 2008 г.: Приходният орган не е признал заема от Петър Панайотов, тъй като е установено видимо разминаване в подписа на това лице върху документите, съдържащи неговия подпис, предоставени от Областната дирекция на полицията в гр. Пловдив и подписа за заемодател под договора от 05.08.2008 г. По същите съображения, приходният орган не кредитира и договора за заем с Рангел Кънев. Приходният орган не е кредитирал като доказателство за предодставен заем, договора, сключен с Иванка Дойкова Дингилева от 2.09.2008 г., тъй като не е доказан произхода на средствата при заемодателката съобразно обясненията й. Установено е, че лицата, за които тя твърди, че са й предоставили средствата, а именно-Тодор Югов, Дойко Югов, Дисислава Огнянова не доказват доходи в размера на предоставените суми. Приходният орган е установил паричния поток на лицето за ревизираните години както следва: За 2006 г. Установени са приходи в общ размер на 55102 лева, които се формират, както следва- получени парични средства от касата на "Братя Дингилеви" ООД и изплатена сума по сметка за изплатени суми от същото дружество. Установени са разходи в общ размер на 91551,72 лв. от -предоставени парични средства в касата на "Братя Дингилеви", разхода за живот на едно лице по данни от НСИ (намален с данни от НСИ за Ангел Дингилев за данъци, ел. енергия и теле услуги), разходите за МДТ, разход за ел. енергия, разход за телефон, разходи за осъществени пътувания в чужбина, разходи за закупуване на дялови вноски в "А и М Щайн" ООД. Крайното салдо е отрицателната величина 39940,72 лв. За 2007 г.: Установените приходи са общо в размер на 119 707 лева и са от -половината от получената сума от продажба на апартамент, получени парични средства от касата на "Братя Дингилеви" ООД,. Установените разходи са общо в размер на 107 967,85 лв. и са от - предоставени парични средства в касата на "Братя Дингилеви" ООД, паричния разход за живот средно по данни от НСИ, платени осигурителни вноски, разходи за ел. енергия, разходи за телефон, разходи за данъци и такси, разходи за пътувания в чужбина. Крайното салдо е положителна величина - 13165,42 лв. За 2008 г.: Установени са приходи общо в размер на 20 514,40 лева от началното салдо за тази година и получен доход от работна заплата в кметството на с. Строево. Установени са разходи общо в размер на 401 156,31 лева от -предоставени парични средства в касата на "Братя Дингилеви" ООД, разходи за живот на едно лице средно по данни от НСИ, разходи за осигуровки, разходи за ел. енергия, разходи за телефон, разходи за данъци и такси, разходи за задгранични пътувания. Крайното салдо е отрицателна величина в размер на 392 552,97 лева. При определяне на облагаемата данъчна основа, приходният орган е приел, че следва да се съобрази със Семейния кодекс, поради което е определил общо приходите и разходите на семейство Дингилеви, като за целта е определил крайното салдо за всеки един чл. от това семейство (съпруг, съпруга, непълнолетно дете), сборувал е величините и установената отрицателна разлика е разделил на две. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт. Преценил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя за липсата на законовите предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Според съда, данните, събрани в хода на ревизионното производство налагат несъмнения извод, че сумите, внесени от ревизираното лице по сметка на "Братя Дингилеви " ООД са с неустановен произход, което обстоятелство е достатъчно за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Съдът е достигнал до извода, че правилно органите на приходната администрация не са кредитирали процесните договори за заем, като съдът възприема изцяло доводите на приходните органи по този въпрос. По отношение на договорите за заем със роднини, съдът е посочил, че следва да се направи преценката на плоскостта на чл. 57, ал. 4 от ДОПК във вр. с § 1, т. 3, б. "а" от ДР наДОПК, като се вземе предвид заинтересоваността на тези лица от изхода на ревизията в качеството им на свързани субекти с ревизираното лице. Съдът е приел, че жалбоподателят не е провел пълно и насрещно доказване, с което да обори обоснованите констатации в ревизионния акт, които се ползват с презумптивна доказателствена сила. Съдът е формирал извод, че процесните договори за заем са съставени, за да послужат в ревизионното производство. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилно обжалваното решение на административния съд. Констатациите, направени в РД към РА са подкрепени със събраните документи в хода на ревизията, поради което правилно са преценени от съда като обосновани. Основателно, съдът е приел за правилно некредитирането от приходните органи на договорите за заем, представени от жалбоподателя. След като не е доказана материалната обезпеченост на заемодателите до размера на заетите суми, необосновано е да се приеме, че те в действителност са предоставили в заем парични средства на жалбоподателя. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъл на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лева. Разпоредбата е в сила от 01.01.2010 г. Съгласно тази разпоредба, от 2010 г. и следващите години, жалбоподателят е бил длъжен да декларира остатъците по получените от него заеми през предходните пет години, ако те надхвърлят сумата от 40 000 лева. Договорите за парични заеми, съдържащи се в преписката са от 2006, 2007 и 2008 г. т. е. попадат в петгодишния предходен период по чл. 50, т. 5, б. "в" от ЗДДФЛ. Всички заеми са с падеж за връщане на сумите след 31.12.2010 г. Така например, видно от договора за паричен заем с Рангел Кънев от 8.08.2008 г. е, че заетата сума е в размер на 144 000 лева като падежът за връщането й е на 6.08.2013 г. Следователно, жалбоподателят е бил длъжен съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗДДФЛ да декларира с ГДД за 2010 г., получената в заем сума. По делото липсват данни това да е направено. По същият начин, липсват данни по делото жалбоподателят да е декларирал с ГДД за 2010 г. получената в заем сума от Иванка Дойкова Дингилева по договора от 2.09.2008 г., както и получената в заем сума по договора с Петър Панайотов от 5.08.2008 г. както и сумите, получени в заем по останалите договори за заем, тъй като сборът им надвишава законоустановения минимален праг от 40 000 лева. При съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства се формира обоснованият извод, направен и от първоинстанционния съд, че договорите за заем са създадени доказателства за целите на ревизионното производство и по тях няма реално предадени и получени суми. При това положение обоснован и правилен е изводът на съда, че са налице предпоставките за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като ревизираният субект не е доказал произхода на престираните от него суми в касата на "Братя Дингилеви " ООД. Правилен е изводът на съда, че при определяне на облагаемата данъчна основа са приложени относимите за това критерии, като основателно е съобразена и разпоредбата от СК, регламентираща придобиването в условията на семейна имуществена общност. Доводите на жалбоподателя, вкл. и тези, направени в касационната жалба останаха недоказани, поради което административният съд правилно ги е преценил като неоснователни. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че не са налице касационните основания, сочени от касатора. Решението на административния съд е резултат на обективно установена фактическа обстановка по спора, въз основа на правилна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът е формирал обосновани и правилни изводи въз основа на които е приложил правилно материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. Неоснователно е възражението на касатора за изтекла 3-годишна погасителна давност за определените лихви върху данъчното задължение за 2006 г. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, лихвите върху установени за внасяне данъци са публични вземания. С оглед систематичното място на разпоредбата, следва, че погасителната давност, предвидена в чл. 171 от ДОПК е приложима и за този вид публични вземания. Към започване на ревизионното производство, петгодишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е изтекла за лихвите върху определеното данъчно задължение за 2006 г. Тази давност не е изтекла и към настоящия момент с оглед приложението на разпоредбите на чл. 172 от ДОПК за спиране и прекъсване на давността. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд