Решение № 4699 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на район "Лозенец" – Столична община (СО), срещу Решение № 22955 от 03.07.2025 г., постановено по административно дело № 817/2025 г. от Административен съд-София-град (АССГ), с което е отменена негова Заповед № РД-09-395/09.12.2024г., с която е отказано изплащането на компенсация за недопустимите разходи на детето А. А. Ц., за периода 15.09.2024 до 31.10.2024г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – М. Р. В., чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд след извършена проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на установената форма. Решението е законосъобразно. С оспорената пред АССГ заповед е отказано изплащането на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на детето А. А. Ц. за периода 15.09.2024 до 31.10.2024г. по заявление и искане с рег. № РЛЦ24-КМ01-745/31.10.2024 г. подадено от М. Р. В., в качеството й на законен представител на детето. За да постанови отказа, административният орган е приел, че след извършена проверка е установено, че детето, което е в задължителна предучилищна възраст е записано в частна институция- Частна детска градина „[наименование]“ ЕООД, включена в системата на държавното финансиране. За да постанови решението си първоинстанционния съд приема, че производството пред административния орган е започнало по Заявление вх.№ РЛЦ24-КМ01-745/31.10.24г и приложено към него искане от 31.10.24г. за изплащане на компенсация за разходи за периода 15.09.24г- 31.10.24г. за детето А.. Видно от профила на детето в модул „Компенсации“, компенсации за обучението му в същата ЧДГ „[наименование]“ вече са били одобрявани от ответника – за предходната уч.2023/2024г, от 15.09.23г до 14.09.24г, по предходно Заявление вх.№ РЛЦ23-КМ01 338/23г. Към процесното Заявление са приложени: Договор за обучение от 21.06.22г, сключен с ЧДГ „[наименование]“ ЕООД-София .; доказателства за платени такси за обучение за м.09.24г и м.10.24г /по 600лв/, общо 1200лв. Видно от представените от ответника    Списъци на частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране от бюджетната 2018г, 2020-2025г, съгл. Заповеди на министъра на образованието и науката/МОН/ - в нито една от тях не е включена Частна детска градина „[наименование]“ЕООД.    Видно от Акт за раждане на детето, то е родено на [дата на раждане], т.е. към момента на Заявлението/31.10.24г/, детето    е на [възраст]. Видно от Заповед № РД09-652/15.03.24г на министъра на МОН, максималният размер за компенсиране за 2024г е 510лв месечно. Видно от представената извадка от ИСОДЗ- детето не е класирано в държавно или общинско детско заведение за периода, визиран в Заявлението, както и до 21.02.25г. За да постанови процесното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е в предписаната от закона форма, със задължителните законови реквизити, с включени фактически и правни основания. Решаващия извод на съда е, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения – не са изяснени относимите за спора факти, при неправилен анализ на събраните доказателства. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Видно от приложените към делото списъци на частни училища и детски градини, финансирани от държавния бюджет- за относимата учебна година- 2024/2025 г. детска градина „[наименование]“ ЕООД не фигурира. Ирелевантно е твърдението на касатора, че в предходна учебна година тази частна детска градина е фигурирала в списъка на финансираните от републиканския бюджет. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореният административен акт са нарушени и принципите на истинност, равенство, последователност и предвидимост. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение