Решение № 59 от 20.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г.

Решение № 59 от 20.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от ВЗК"В" - в ликвидация срещу решение № I* от 23.05.2008 г. по гр.д. № 100/2008 г. на Бургаския окръжен съд. С него е оставено в сила решението от 29.11.2007 г. по гр.д. № 382/2007 г. на Бургаския районен съд. С това решение са отхвърлени предявените от ВЗК"В" (л) срещу Р. П. П. обективно съединени искове, които съдът е квалифицирал като такива с правно основание чл. 8, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗАЗ чл. 79, ал. 1 предл. 2 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД; чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - произнасяне по въпроса дали правната квалификация на договорите, предмет на които е предоставяне държането на обекти по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ е само по този закон или по отношение на тези обекти могат да бъдат сключвани и договори под режима на Закона за задълженията и договорите. Ответникът по касация Р. П. не изразява становище. Като взе предвид доводите на касатора, съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е частично основателна. Бургаският районен съд е бил сезиран от ВЗК "В." (л) с четири обективно съединени иска. Исковете на кооперацията произтичат от неизпълнение от страна на П. на задължението за: 1./ Заплащане на наемна цена по на сключен на 21.03.2001 г. т.нар. "договор за наем" със срок до 2005 г. (вкл.) на селскостопански машини - 1100 лв.; 2./ Неплащане на арендни вноски в общ размер 3000 лв., произтичащи от сключен на 1.01.2004 г. т.нар. "договор за аренда" на стадо овце, кози и кочове; 3./ З. на сумата 2200 лв. - стойността на бали сено и слама, предоставени в "заем" по силата на клауза от договора от 1.01.2004 г. Заявеният петитум е да бъде осъден ответника да заплати посочените суми, както и: 4./ Да предаде държането на селскостопанските машини - предмет на договора по п.1. Последователно подържаната теза на П. е, че не е доказано предаването на вещите, животните и балите слама, тъй като не са съставени приемо- предавателни протоколи. Първоинстанционният съд е приел, че и двата договора (за селскостопанските машини и за стадото животни) представляват договори за аренда и като такива са нищожни, поради това, че формата им опорочена - липсва нотариална заверка на подписите. Предаването на балите сено и слама съдържа белезите на договор с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като не е доказано предаването на посочените заместими вещи. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Основният въпрос, обусловил допускането на касационен контрол е дали за обектите по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ могат да бъдат сключвани само договори за аренда или е допустимо и сключването на договори за наем. Значението за спора се състои в това, че в случай, че бъде възприета първата хипотеза, всеки евентуално сключен договор за наем на тези обекти би следвало да бъде преквалифициран в договор за аренда, което от своя страна би довело до проверка на изискванията за действителност по ЗАЗ и параметрите, характеризиращи договорите под режима на този закон. Съдебният състав счита, че правилно е второто становище и е възможно за обекти по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ да бъдат сключвани и договори за наем при отчитане спецификата както на обектите, така и на естеството на разменените престации. В конкретния случай, договорът от 1.01.2004 г. (п.2) не може да бъде квалифициран като нещо различно от договор за аренда, както с оглед естеството на вещите (животни), така и с оглед задълженията, които са поели страните по него. Т.е. правилна е преценката на въззивния съд относно недействителността на договора и оттук - неоснователността на претенцията за реалното му изпълнение. Тази преценка е обуславяща и за правното основание на което би се дължало връщането на животните, респ.тяхната стойност в случай, че са погинали. Не е така, обаче, по отношение на договора от 21.03.2001 г. (п.1 и п.4). Предмет на този договор е държането на селскостопански машини, които безспорно се включват във вещите по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ. За разлика, обаче, от предоставяне ползването на земеделска земя и/или плододаващи вещи (животни), които са под режима на ЗАЗ, селскостопанските машини би могло да бъдат и обект на договор за наем. Видно от съдържанието на процесния договор е, че той съдържа квалифициращите белези именно на договор под режима на ЗЗД и по-конкретно - чл. 228 и сл. ЗЗД. По отношение на наемния договор законодателят не е въвел изискване за форма, поради което договорът от 21.03.2001 г. е действителен и се дължи изпълнение по него, а след прекратяване на действието му - връщане държането на наетата вещ/вещи. Поради това, исковете по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД (п.2 и п.4) са основателни. Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 1100 лв., представляваща дължимия наем за периода 2001-2005 г. вкл., както и да предаде на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД държането на 3 бр. селскостопански машини: пръскачка "Перла" на стойност 600 лв., сламопреса К454 на стойност 600 лв. и валяк дисков на стойност 300 лв. В случай, че вещите са погинали, събирането на равностойността им е по реда на чл. 521, ал. 2 ГПК, поради което т.нар. "изменение/допълнение" допуснато в с.з. на 13.06.2007 г. от БРС е безпредметно. Независимо, че договорът от 1.01.2004 г. е недействителен като договор за аренда, правилно съдилищата са приели, че клаузата на чл.I.3 от него има квалифициращите белези на договор за заем на заместими потребими вещи - 600 бали сено и 400 бали слама, който договор е неформален, реален. Правилен е и изводът на БОС, че основателността на този иск не е доказана, доколкото не са представени доказателства, че вещите, предмет на този договор са предадени. П. е оспорил предаването на вещите по договора от 1.01.2004 г. т.е. получаването както на стадото животни, така и получаването на балите сено и слама. Относно предаването на животните са събрани гласни доказателства т.е. установено е изпълнението от страна на арендодателя. Никой от свидетелите, обаче, не е установил предаването ни на вещите - предмет на договора по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Поради това, в тази част решението е законосъобразно и следва да остане в сила. Касаторът не е представил на основание чл. 80 ГПК списък с претендираните разноски, поради което настоящият съдебен състав счита, че съобразно уважената част на исковете ще следва да бъде присъдена сумата 1300 лв. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т.о.