Определение № 4028 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Р. К. срещу Определение № 8886 от 05.03.2026 г. по адм. дело № 2613/2026 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 291 от 18.02.2026 г. на младши автоконтрольор, 03 група, 03 сектор, отдел „Пътна полиция“ при СДВР. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „аа“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 (един) месец. В частната жалба се твърди, че съдът е постановил обжалваното определение въз основа на неправилна преценка на аргументите и доказателствата във връзка с вредите от предварителното изпълнение на заповедта. Иска се отмяната на обжалваното определение. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Административният съд е сезиран с жалба на Д. Р. К. срещу Заповед № 291 от 18.02.2026 г. на младши автоконтрольор, 03 група, 03 сектор, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „аа“ от ЗДвП e приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 (един) месец. Органът е приложил мярката, след като е установил, че на 18.02.2026 г. К. е управлявал МПС с превишена скорост извън населено място над 50 км/час, а именно – с 60 км/час, при ограничение 80 км/час, с което е нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП. На датата на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение. На същата дата е издадена и връчена оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ. Жалбоподателят е отправил с жалбата искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането поради неизпълнение на условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е недопустимо по следните съображения: Целта на защитата по чл. 166, ал. 2 АПК срещу предварителното изпълнение на административния акт е да се предотврати непропорционално засягане на права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни или трудно поправими вреди до влизане в сила на решението по спора. Защитата е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението и въпросът по законосъобразността на обжалвания административен акт не е решен с влязъл в сила съдебен акт. В настоящия случай административният акт има максимален срок на действие от 1 месец. Видно от разпоредителната му част ПАМ е приложена до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 1 (един) месец. Актът е издаден и връчен на 18.02.2026 г. В него изрично е посочено, че на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП се отнема СУМПС на водача. Следователно началото на действието му е започнало на 18.02.2026 г. Срокът на действие е изтекъл на 18.03.2026 г. Към момента на произнасянето на първоинстанционния съд (05.03.2026 г.) и подаването на частната жалба (13.03.2026 г.) този срок не е бил изтекъл, но към датата на образуване на настоящото дело (31.03.2026 г.) срокът на действие на мярката вече е бил изтекъл. След като е преустановено действието на мярката, искането за спиране на изпълнението й е останало без предмет. Последващото отпадане на предмета на искането е процесуална пречка за произнасяне на съда по неговото същество. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде обезсилено, искането за спиране да се остави без разглеждане и производството по искането за спиране да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение