Определение № 2308 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 463/2026 г.

Образувано е по частна жалба на „ДАЯ ТУР“ ЕООД с управител К. А. М., срещу определение №11637/18.11.2025 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. № 11095/2025 година. С последното е оставена без разглеждане частната жалба на „ДАЯ ТУР“ ЕООД, подадена чрез управител К. А. М., срещу протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 23.05.2024г. по адм.д. №5739/2023г. на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането на същото дружество за спиране на производството по делото; като производството по адм. дело №11095/2025г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е прекратено. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че актът представлява отказ от правосъдие. Като цитира ТР № 1/09.07.2019 година на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2017 година, частният жалбоподател твърди, че въззивно решение постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е недопустимо. Излага съображения за наличие на предпоставки за спиране на производството по делото. Прави искане за отмяна на обжалваното определение. По делото е постъпил отговор на частната жалба от „Софи Център“ ООД. Изразява становище за неоснователност на частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, при следните съображения от правна страна: Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че за разлика от определението за спиране, определението, с което се отказва спиране на производството по делото, не препятства развитието на същото и по аргумент за противното от чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК не подлежи на обжалване с частна жалба. В процесуалния закон няма изрична разпоредба, която да предвижда възможност за обжалване с частна жалба на определението за отказ да се спре производството по делото, поради което обжалваемостта не може да бъде изведена и от чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Макар определението за отказ да бъде спряно производството по делото да не подлежи на самостоятелно обжалване, правилността му може бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение. В този смисъл е и трайната практика на ВКС и ВАС. Различен извод на следва от разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че от инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт (за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и пр. от същия характер), както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Посочено е, че при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението. Определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото, е от посочената категория, тъй като съгласно т. 1 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Воден от гореизложеното, петчленният състав на ВАС