Определение № 288 от 20.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2634/2017 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1, вр. чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Образувано е по молба на „Градски транспорт-Пловдив” АД /н/ за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК на определение №374 от 14.09.2015 г. по ч.т.д.№564/2015 г. на АС Пловдив, с което е потвърдено определение №1431 от 14.07.2015 г., по т.д.№912/2008 г. на ОС Пловдив, с което не се допуска до разглеждане от събранието на кредиторите предложеният план за оздравяване на предприятието на несъстоятелния търговец. С определение от 14.11.2017 г. производството по делото е спряно до постановяване на ТР по т.д.№5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид, че на 12.07.2018 г. е постановено ТР по т.д.№5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с т.II на което, е отклонено предложението на Председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: кои определения, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде възобновено. Съгласно дадените в т.I на визираното ТР разяснения, въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд в производството по несъстоятелност за недопускане на оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите /чл. 701 ТЗ/, като преграждащо развитието на оздравителното производство, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2, пр. 2 ГПК. Според настоящия състав, това определение не подлежи на отмяна по реда на Глава X. от ГПК. В процесуалноправната теория и в съдебната практика се поддържа разбирането, че съдебните актове, постановени в спорно правораздавателно производство, пораждащи сила на пресъдено нещо по материалноправен въпрос, предмет на съответното производство, подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, като общият критерий за подлежащите на отмяна актове е породени ли са с тях двата специфични ефекта на силата на пресъдено нещо - да обвързват страните и да не е предвиден друг ред за защита срещу тях. Въззивното определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд в производството по несъстоятелност за недопускане на оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите, не попада в посочения обхват, поради което предвиденият извънинстанционен контрол е недопустим. С оглед изложеното молбата за отмяна се явява недопустима и следва се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение