Определение № 995 от 28.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3643/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Основно училище „Х. Б.“, [населено място], [община], чрез адв. Д., срещу въззивно решение № 249/09.06.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 338/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което като е потвърдено решение № 257/10.03.2025 г. по гр. д. № 4707/2024 на Районен съд – Пазарджик, са уважени предявените от И. В. Г. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „учител, начален етап на основното образование (І-ІV клас)“ при ответника; и за заплащане на обезщетение в размер на 5 006 лв. за оставането й без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода от 25.10.2024 г. до 25.12.2024 г., със законната лихва от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) ако работодателят е довел до знанието на служителя точното основание за уволнението и преди завеждане на делото служителят е бил наясно относно причините и основанието, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, може ли да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия договор; 2) законосъобразна ли е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, когато служителят е бил наясно с причините за уволнението и това се установява от събраните доказателства по делото; 3) когато в заповедта за прекратяване трудовото правоотношение не е точно посочено основанието за прекратяване на трудовия договор, нарушено ли е правото на защита на работник или служител, на който трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. Ответницата по жалбата - И. В. Г., чрез адв. Х. С., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че съгласно сключен между страните трудов договор № 1926-103/18.10.2022 г. ищцата е работила на длъжността „учител, начален етап на основно образование (I-IV клас)“ в ответното училище. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 63/24.10.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, считано от 25.10.2024 г. Видно от разпореждане № 6112153510/02.11.2020 г. на ТП на НОИ – Пазарджик, на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 и ал. 2 КСО, считано от 15.06.2020 г., т.е. – преди постъпването й на работа при ответника. Изслушана по реда на чл. 176 ГПК, Г. е заявила, че след приключване на учебните часове на 24.10.2024 г. е извикана от директора З. К., която й казала, че има заповед от министъра всички пенсионери да бъдат освободени от работа. Директорката връчила на ищцата процесната заповед и последната я е подписала. При тези данни въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно, тъй като в случая то е възникнало между страните, след като ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и реално го е упражнила, т.е. - вече получава пенсия. Предвид това, оспорената заповед би била законосъобразна, ако работодателят беше прекратил трудовото правоотношение с Г. на основанията по чл. 328, ал. 1, т. 10б и т. 10в КТ, но не и на посоченото в заповедта основание по чл.328, ал. 1, т. 10а КТ. В тази връзка за неоснователни са приети доводите на ответника, че се касае за техническа грешка при изписване на основанието в оспорената заповед. Съобразено е, че освен цифровото посочване на основанието по т.10а, процесната заповед не съдържа някакви мотиви, от които да се изведе друга правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В заключение е направен извод, че претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са изцяло основателни. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. По първите два въпроса в изложението практиката на ВКС безпротиворечиво приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде мотивирана, доколкото само в рамките на посочените в нея факти и обстоятелства съдът може да извърши преценката за законност. Въззивният съд е съобразил тези правни положения, посочвайки, че процесната заповед се основава на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 10а КТ, но това прекратително основание е неприложимо в отношенията между страните, тъй като още при сключването на трудовия договор ищцата е имала качеството на лице придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е налице противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора практика (решение № 4/27.01.2014 г. по гр. д. № 4608/2013 г., IV г. о. и решение № 295/29.03.2017 г. по гр. д. № 1178/2016 г., IV г. о.), тъй като тя се отнася до различни от настоящата хипотеза случаи. Третият въпрос също е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС (напр. - решение № 507/08.07.2010 г. по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о.), която приема, че работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличието на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това е от значение заповедта да е мотивирана. Работодателят не би могъл да променя позицията си в хода на съдебния процес, като въвежда други правнорелевантни факти за уволнение, извън тези по заповедта. Предвид всичко изложено, не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При този изход на спора, на ответната страна по жалбата се дължат направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лв., която превалутирана, съгласно чл. 11 – чл. 13 ЗВЕРБ възлиза на сумата 409,03 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение