Решение № 3257 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9925/2011 г.

Решение № 3257 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9925/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Габи - Стефан Петров" ЕООД, гр. Кърджали, срещу решение № 1010/9.06.2011 г. по адм. дело № 152/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 900172/30.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 887/28.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел за установено, че с РА законосъобразно жалбоподателят е обложен по реда на чл. 122 ДОПК за данъчните периоди 2005 - 2007 г. по ЗКПО и м. 01.2005 г., м. 08.2005 г., м. 12.2005 г., м. 03.2006 г., м. 06.2006 г., м. 08.2006 г., м. 10.2006 г., м. 12.2006 г., м. 01 - м. 05.2007 г., м. 12.2007 г. по ЗДДС, тъй като са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи, тъй като основните му доставчици "Салко" ЕООД, ЕТ "Димитър Карягин", "Харпун " ООД, Спийдстар" ЕООД и "Хлебозавод Тимс" ЕООД са му издавали фактури за продажби на хранителни стоки и цигари, част от които не са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя. Същият е получил стоките и ги е реализирал, като не е отразил приходите, поради което правилно данъчната основа за целите на ЗКПО и ЗДДС е коригирана при условията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е определен допълнителен размер данъчни задължения и лихва за забава. Настоящият съдебен състав намира, че преценката на АС за наличие на данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е необоснована и материалноправно незаконосъобразна. Всички намиращи се при жалбоподателя фактури, с които е закупил хранителни стоки и цигари през 2005 г. - 2007 г. са надлежно осчетоводени, както и приходите от продажбите им. Предоставените от доставчиците и други фактури за продадени хранителни стоки и цигари с фискални бонове за заплащане в брой не са подкрепени с доказателства за реалност на доставката на родово определени вещи - липсват приемо- предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да е било документи, от които да е видно, че правото на собственост върху фактурираните стоки е прехвърлено на ответника по касационна жалба чрез индивидуализирането или предаването им съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Една част от спорните фактури нямат подпис на получател на стоката, други са подписани от лица, различни от служителите на касатора и управителя, видно от графологичната експертиза, а за съвсем малка част от фактурите вещото лице не може да вземе категорично становище дали са подписани от служител на касатора или друго неустановено лице. Няма товарителници, пътни листа до обекта на жалбоподателя или други доказателства, от които да е видно, че цигарите са превозени до неговия обект. Единствените пътни листове на "Спийдстар" ЕООД са от Пловдив до Кърджали и видно от разпита на свидетеля Виделов цигарите са доставяни до обект на доставчика и не му е известно къде са обектите на касатора. Всички разпитани свидетели дават показания общо за това, че са имали през периода търговски отношения с касатора, което е безспорно, тъй като има множество техни осчетоводени фактури, които не са предмет на спора. Същите обаче не твърдят никакви конкретни факти за спорните фактури. Тъй като в случая органите по приходите твърдят, че ревизираното лице е получател по доставки, неотразени в счетоводството му, върху тях пада тежестта да докажат реалността им и като не са го направили, съдът е направил необосновани изводи с оглед наличните по делото доказателства. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. При липса на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчна основа по реда на този текст, обжалваният РА също е материалноправно незаконосъобразен и следва да бъде отменен в обжалваната част относно допълнително начисления ДДС в размер на 4911, 32 лв. и лихви 2114,44 лв. и корпоративен данък за 2005 г. в размер на 878,87 лв. и лихва 439, 77 лв., за 2006 г. главница 20,98 лв. и 9,10 лихва и 2007 г. главница 73,82 лв. и 16,53 лв. лихва. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят всички направени разноски по делото в размер на 1968 лева /адвокатски хонорари за две инстанции, депозити за вещи лице и свидетели, държавни такси/, платими от дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, като няма възможност за присъждане на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,