Определение № 374 от 02.09.2025 г. на ВКС по н. д. № 798/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност. С определение № 337/17.07.2025г., постановено по чнд № 549/2025г. по описа на Окръжен съд – Хасково е прекратено производството по делото и същото е било изпратено на ОС – Стара Загора по компетентност по съображения, че се касае до производство по реда на чл. 7 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) и тъй като осъденото от чуждестранния съд лице Б. Д. е с местоживеене в страната в [населено място], [община], то и делото е било изпратено по компетентност на Окръжен съд - Стара Загора. С определение № 703/26.08.25г., постановено по чнд № 758/2025г. по описа на ОС – Стара Загора, съдебното производство по делото е било прекратено по съображения, че лицето има постоянен адрес на територията на страната, попадащ в района на Окръжен съд – Хасково, поради което и делото е изпратено на ВКС за решаване на повдигнатия спор за подсъдност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Чнд № 549/2025г. по описа на Окръжен съд – Хасково е било образувано по искане, намиращо своето основание в ЗПИИСАННЛСМВЛС от страна на околийски съд – Комаром, Унгария и въз основа на удостоверение, посочено в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември за изпълнение на решение, с което се налага наказание лишаване от свобода на българския гражданин Б. Д., а именно съдебно решение № 7.В.7/2024/216 на унгарския съд, влязло в сила на 15.04.2025г. С това решение българският гражданин Б. Д. с адрес [населено място], [улица] бил осъден на три години лишаване от свобода. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен по искането се явява окръжният съд по местоживеенето на лицето. От събраните по делото доказателства е видно, че постоянния адрес на Б. Д. е в [населено място], [улица], а настоящият му адрес е в [населено място], [община]. От направените по делото справки от МВР, касаещи характеристичните данни на лицето, е видно, че действително постоянния му адрес е в [населено място], а настоящият е в [населено място], [община], където е живял за кратко и е работил като земеделски работник. Следователно, определящо за местно компетентния съд се явява необходимостта от определянето на обстоятелството дали лицето има местоживеене в страната или не. При липсата на легална дефиниция за понятието „местоживеене“ в българското позитивно право, отговор се извлича от посоченото в Решение № 3/ 08.02.2001г, постановено по кд №16/2000г.по описа на Конституционния съд на РБ „ ..живеенето е физическо състояние на едно лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или професионални връзки (месторабота)….“ В конкретния случай лицето не е разкъсало трайната си връзка с територията на страната и по-конкретно с мястото, в което се намира неговата адресна регистрация по постоянен адрес, като видно от справките е, че същият има родители, брат и сестри, с които същият не е преустановил личните си връзки. Този адрес е посочен от него и пред унгарския съд. Обстоятелството, че през 2021г. за кратко се е регистрирал с настоящ адрес на територията на [община], където е работил като земеделски работник, не променя този факт. Това налага извода, че местоживеенето в страната, и по конкретно в [населено място], на лицето Б. Д. не е загубило своята трайност и продължителност с краткотрайното му живеене в [населено място], а продължава и в момента, независимо от обстоятелството, че повече от 12 години не живее на територията на [населено място]. А след като това е така, то местно компетентен съд, който да се произнесе по искането на унгарския съд, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС се явява Окръжен съд – Хасково, комуто делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение