Решение № 2509 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по жалба на кмета на Община Пловдив срещу Решение № 1160/19.06.2023 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2673/2022 г., с което, по оспорване на Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“, е отменена Заповед № 22ОА-2444/14.10.2022 г. на кмета на общината, разрешаваща съответно преместване, премахване и запазване на описаните като вид и брой в т. 1-3 на акта дървесни видове.

Ответникът – Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е и основателна. Атакуваното решение е засегнато от твърдяното в жалбата касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК – то е постановено по недопустимо оспорване.

1. Първостепенният съд е направил погрешна интерпретация на дължимото основание за издаване на заповедта – чл. 63, ал. 2 ЗУТ, и като последица неправилно е квалифицирал акта като общ административен.

а. Заповедта е издадена на основание чл. 31, ал. 2, т. 4 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив и по повод на строителни дейности за реализирането на транспортен възел за връзка на два булеварда. Правното и фактическото основание на акта са относими към приложното поле на чл. 148, ал. 12 ЗУТ, който предпоставя издаването на разрешение за строеж от разрешение за премахване на засегната от строителството дървесна растителност, а не към чл. 63, ал. 2 ЗУТ, уреждащ възможността за отсичане и изкореняване на дълготрайни декоративни дървета и такива с историческо значение по изключение след писмено разрешение на кмета на общината и въз основа на санитарна експертиза.

б. Двете норми на ЗУТ са в отношение на обща към специална.

Чл. 63, ал. 2 ЗУТ регламентира общия разрешителен режим за отсичане и изкореняване на дървета от съответния вид, а разрешението по чл. 148, ал. 12 ЗУТ се издава в особената хипотеза на засегната от инвестиционно намерение растителност, т.е. при осъществяване на конкретен интерес на възложител. Докато актът по чл. 63, ал. 2 притежава белези, които биха могли да обосноват определянето му като общ административен, този по чл. 148, ал. 12 е елемент от фактическия състав по издаването на разрешение за строеж и съответно е индивидуален административен акт.

Аргумент в подкрепа на разграничението между двата акта, респ. преценката на техния вид, е и препратката от чл. 148, ал. 12 към чл. 62, ал. 10 ЗУТ – на общинския съвет е делегирана компетентност с наредбата за изграждане и опазване на зелената система на общината да определи не само реда, но и условията за издаване на разрешение в обсъжданата хипотеза.

2. Следователно, налице са две самостоятелни производства, приключващи с различни по характер административни актове, всеки от тях обуславящ отделен обхват на засегнатите от издаването им лица.

а. След като предмета на заповедта е разрешение по чл. 148, ал. 12 ЗУТ, то и заинтересованите в това производство лица следва да бъдат идентифицирани според приложимия чл. 149, ал. 2 вр. ал. 1 от закона, който предвижда специална спрямо чл. 147, ал. 1 АПК легитимация за оспорване.

б. Изводът на първоинстанционния съд, че за сдружението е възникнало право на оспорване е основан на неправилни съждения относно принадлежността на заповедта към категорията на общите административни актове. Доколкото този въпрос беше изяснен и проверката за наличието на правен интерес е подвластна на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, сдружението не попада в кръга на заинтересованите лица. Дървесните видове се намират в територия – публична общинска собственост, респ. юридическото лице няма качеството на възложител, собственик или носител на ограничено вещно право в имота по разрешението за строеж – чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а предвид на съдържанието на РС изначално са изключени и останалите случаи на заинтересованост по т. 2-4 на текста.

в. Чл. 149, ал. 2 ЗУТ установява изчерпателно предпоставките, пораждащи легитимацията за оспорване, и не може да бъде тълкувана разширително. По тази причина без правно значение при преценката на правния интерес са предметът на дейност и целите на сдружението, свързани с извършването на дейности в обществена полза, опазването на околната среда и зелената система. ЗУТ приема правата за засегнати при спазването на конкретни изисквания, очертаващи правното положение на оспорващия и придаващи му качеството на заинтересован, на които сама по себе си дейността на юридическото лице не отговаря.

г. Заповедта в частта й по т. 3 предвижда изрично запазване на дървесни видове и тя по предположение не би могла да накърни права, дори и интересът от обжалване на акта в останалите му разпоредителни части да съществуваше.

3. С оглед на дължимото развитие на производството пред първата инстанция, безпредметен е анализът на възприетите от съда пороци на заповедта, тъй като не е достигнат етапа от процесуалното развитие на делото, допускащ проверка на акта по същество.

4. По сходен случай с издаден акт в хипотезата на чл. 148, ал. 12 ЗУТ се е произнесъл Върховният административен съд – вж. Решение № 10811 от 08.11.2023 г. по адм. дело № 6625/2023 г., ІІ отд. на ВАС, и цитираната там съдебна практика.

5. а. Делото е разрешено по същество от първостепенния съд при отрицателната процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 159, т. 4 АПК. Недопустимостта на съдебното решение налага то да бъде обезсилено, а делото – прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК.

б. При този успешен за касатора изход на спора, в полза на общината следва да бъдат присъдени поисканите своевременно разноски за платена държавна такса от 70 лв. в касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което ще бъде съобразено с минимума от 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в относимата редакция на разпоредбата) за всяко от двете производства. Общо сумата възлиза на 270 лв. Превалутирана, подлежащата на присъждане сума е 138,05 евро.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение