Определение № 60152 от 01.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4230/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Ч. Г., чрез адв. К. К., срещу решение № 65 от 28.07.2021 г. по гр.д. № 3099/2020 г. на ВКС, II- ро г.о. в частта му, имаща характер на определение, с която касационната му жалба срещу решение от 10.07.2020 г. по гр.д. № 255/2020 г. на Хасковския окръжен съд в частта по направените от него претенции за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане като недопустима. Жалбоподателят поддържа незакосъобразност на решението в обжалваната част и иска отмяната му с довод за неправилно приложение на чл.69, ал.1, т.6 ГПК предвид, че касаторът е предявил претенция за заплащане на обезщетение за ползване на делбения имот за периода от 21.02.2017 г. до окончателното извършване на делбата в размер на 1500 евро месечно срещу всеки от съделителите И. Д. И. и Е. Й. А., докато съставът на ВКС е приел, че общо претендираната сума е в размер на 1500 евро от всеки. С писмени отговори ответниците И. Д. И., чрез адв. В. Б., и Е. Й. А. оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т, 1 ГПК съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане касационната жалба на Й. Ч. Г. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на районния съд по претенциите по чл. 344, ал. 2 ГПК, съставът на ВКС е приел, че в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Съобразно приетото в т.6 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, определението за отреждане на делбени имоти за ползване от съделителите до окончателното извършване на делбата и за определяне на сумите, които ползващите делбения имот съделители, трябва да плащат на другите, постановено по реда на чл. 282, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 344, ал. 2 ГПК, подлежи на двуинстанционно разглеждане. По тези актове ВКС се произнася само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, каквато не е настоящата хипотеза. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение, намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Доводите в частната жалба, касаещи приложението разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.6 ГПК, са неотносими към настоящия спор, доколкото необжалваемостта на акта на въззивния съд произтича от характера на производството, по което е постановен. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение