Решение № 585 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2025 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. П. срещу решение № 133 от 25.03.2025 г. по в. гр. д. № 885/2024 г. на Русенския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно отказал да му присъди припадащите се части от сумата на извършените от него подобрения в имота. Ответницата в производството Й. П. П. оспорва жалбата. Излага подробни доводи за нейната неоснователност. С определение № 1569 от 30.03.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 142 от 03.09.2024 г.по гр. д. № 767/2023 г. на Беленския районен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за предпоставките, при които въззивният съд може да предприеме действия за уточняване на искова молба в делбено производство за заплащане на извършените от съделител разходи за строително-ремонтни работи в съсобствениия имот. За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС приема следното: С обжалваното решение № 133 от 25.03.2025 г. по в. гр. д. № 885/2024 г. на Русенския окръжен съд е обезсилено решение № 142 от 03.09.2024 г. по гр. д. № 767/2023 г. на Беленския районен съд в частта, с която е бил уважен искът на В. П. П. срещу Й. П. П. предявен по реда на чл.346 ГПК във втората фаза на делбата, за сумата от 6755 лв., представляваща припадаща се на ответницата част от извършени от ищеца подобрения в съсобствения имот. По делото е установено, че В. П. и Й. П. са живели на съпружески начала. С нотариален акт № 198 от 08.05.2020 г. те закупили процесния имот, който е допуснат до делба между тях при равни квоти, представляващ две жилищни и три стопански сгради, построени върху общинско дворно място, съставляващо ПИ [№] по КККР на [населено място], област Русе. По твърдение на Й. П., което не е оспорено от В. П., двамата се разделили на 18.07.2021 г., като Й. и детето им напуснали съсобствения имот. За да обезсили първоинстанционното решение в частта по паричния иск въззивният съд е приел, че исковата молба е останала нередовна дори и след дадените от него указания за уточняването й. Изложените фактически обстоятелства и заявеният петитум пораждали съмнения относно вида и обема на търсената съдебна защита и тя не била преодоляна с уточненията, дадени пред въззивния съд. Не било посочено кои от направените разходи, описани по пера и стойност, са необходими разноски и кои – подобрения, с оглед квалификацията по чл.74, ал.1 ЗС, към която се насочили и двете съдебни инстанции. В уточнението необходимите разноски и подобренията се заявявали като еднозначни. Претендирали се разходи, които видно от гласните и писмените доказателства са извършени по време на фактическото съжителство между страните, някои от които и с личен труд на двамата и детето, без да било конкретизирано кои подобрения са направени само от В. П. с негови лични средства, в периода, в който е живял в имота сам. Не било уточнено дали той оспорва датата на раздялата му с Й., имаща значение за преценката за кои от ремонтите е имало нейно знание. Следвало ищецът да уточни кои ремонти са били неотложни и са извършени с общи на семейството труд и средства, докато са живеели заедно. При липса на уточнения от ищеца вещото лице приело, че всички ремонти в имота представляват подобрения. Същевременно било посочено, че част от тях вече са амортизирани, без да е уточнено кои и на каква стойност, а за други нямало издадени строителни книжа. Позовавайки се на това заключение първоинстанционният съд е приел, че всички ремонти са подобрения, въпреки твърденията на самия ищец, че голяма част от тях са направени, за да се приведат къщата и пристройките в годен за живеене вид. Направен е извод, че при липса на конкретика в искането за сметки на В. П. - какво, в какъв размер, на какво основание се претендира – като необходими разноски или подобрения, както и поради неангажиране на доказателства за реално вложени материали и средства /вещото лице приело за извършени всички СМР по средни пазарни цени поради липса на годни доказателства за закупени строителни материали и за заплащане на труд/, уважаването на искането по чл.346 ГПК представлявало произнасяне по незаявени основания и обуславяло недопустимост на съдебния акт в тази част, което налагало неговото обезсилване. Въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. В решение № 438 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 76/2011 г., III г. о., е прието, че определението за прекратяване производството по делото на основание чл.100 ГПК (отм.) следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението за оставяне исковата молба без движение за отстраняване на нередовността й. Допуснатите нарушения в определението на съда, с което производството по делото е оставено без движение, рефлектират и на определението за прекратяването му. Указанията на съда следва да са ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени от ищцовата страна така, както изисква законът. Същото разрешение се прилага и когато въззивният съд обезсили първоинстанционното решение поради неизпълнени указания за отстраняване на недостатъците на исковата молба. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение - решение № 434 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 700/2009 г., I г. о., определение № 869 от 12.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г. о., определение № 891 от 28.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6523/2014 г., IV г. о. В решение № 160 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019 г., I г. о., решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г. о., решение № 363 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2148/2024 г., II г. о. и цитираната в тях практика се приема, че определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от подобряване на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца квалификация на предявения иск. Затова въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот (владелец, държател, гестор) или посочения от ищеца вид на предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими разноски“, „полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“), които твърдения отразяват и становището на ищеца за правната квалификация на претенцията, не ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно основание. В практиката на ВКС се приема също, че претендираните необходими и полезни разноски се остойностяват от съда по среди пазарни цени - в този смисъл практиката, посочена в определение № 7 от 9.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2017 г., I г. о., както и решение № 238 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2012 г., IV г. о., решение № 50164 от 18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 800/2022 г., I г. о. При квалифицирането на претенцията от значение е и практиката на ВКС, обобщена в решение № 50164 от 18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 800/2022 г., I г. о. Според тази практика когато съсобственик извърши подобрения в общия имот без съгласието, но и без противопоставянето на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията по повод на подобренията се уреждат по правилата на чл.61 ЗЗД, като се присъжда по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот – в този смисъл решение № 487 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г., I г. о., Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС; ППВС № 6 от 1974 г ., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр. д. № 570 от 1985 г. на ВС, второ г. о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр. д. № 382 от 1994 г. на ВС, първо г. о., решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС/. По-малката сума между полезните разноски и увеличената стойност на имота се присъжда и в случаите, при които искът за подобрения се квалифицира по чл.59 ЗЗД, например когато подобренията са извършени от държател в чужд имот или от съсобственик, извършил подобренията при изричното противопоставяне на останалите съсобственици - арг. от т. 4 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г ., а също и решение № 343 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2013 г., IV г. о., решение № 162 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 986/2010 г., IV г. о., решение № 148 от 21.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 725/2016 г., III г. о., решение № 40 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2004/2017 г., III г. о., решение № 195 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6969/2014 г., IV г. о.; решение № 50096 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4492/2021 г ., II г. о., решение № 158 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 615/2019 г., II г. о. и др. Въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС по въпроса кой дава квалификация на претенцията за необходими разноски и подобрения. Неправилни са дадените указания към ищеца да уточни кои от посочените от него СМР в съсобствения имот представляват необходими разноски и кои – подобрения. Според практиката на ВКС съдът дава тази квалификация, а не ищецът. На следващо място – в случая съдът не е давал указания към ищеца да посочи кои от ремонтите, извършени по време на фактическото съжителство с ответницата, са направени само с негов труд и с материали, придобити с негови средства, затова съдът не може да възлага на ищеца неблагоприятните последици от липсата на яснота по този въпрос. Освен това – след като ищецът не оспорва посочената от ответницата дата на фактическата раздяла между тях, съдът няма основание да изисква уточнение от него по този въпрос. Не са давани указания и за това да се посочи кои ремонти са били неотложни. Изясняването на този въпрос обаче не е необходимо, тъй като според практиката на ВКС квалификацията на иска за подобрения и необходими разноски се прави от съда съобразно посоченото в исковата молба, но също и в съответствие с установеното по делото. И на последно място – без значение е това, че вещото лице е квалифицирало претенцията като такава за подобрения /неговата квалификация е без значение/, както и дали СМР са законни или не /няма данни да са предприети административни действия по премахването им/. От значение е дадената от вещото лице средна пазарна цена на извършените СМР, която е меродавна. Амортизацията на тези СМР също може да бъде съобразена от съда чрез допълнителна задача, която той може да постави на вещото лице. По изложените съображения въззивното решение е неправилно в частта, с която се обезсилва първоинстанционното решение по иска за подобрения и разноски, извършени от В. П. П. в делбения имот. В тази част решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на предявения по реда на чл.346 ГПК иск. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да уточни твърденията на ищеца за това кои от ремонтите, извършени по време на фактическото съжителство с ответницата, са били само с негов труд и материали. След определяне на правната квалификация на претенцията, която съдържа в себе си различни по вид СМР, съдът следва да се произнесе по съществото на въззивната жалба и на предявения иск. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,