Определение № 12818 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" срещу определение № 1716 от 07.10.2024 г. по адм.д. № 507/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е спряно предварителното изпълнение на решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.002-0285/4 от 19.09.2024 г. на главния директор на „Европейски фондове, международни програми и проекти и ръководител на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ към Министерство на труда и социалната политика до приключване на производството с влязъл в сила окончателен съдебен акт. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че видно от чл. 53 от Закона за държавния бюджет за 2024 г., само основните бюджетни взаимоотношения под формата на субсидии от държавния бюджет към бюджета на община Трекляно, са в общ размер на 3 138 000 лв. В тази сума не са включени собствените приходи на общината. Задължението по този акт за верификация е в общ размер на 97 518,01 лв., което представлява незначителна част дори и само от държавната субсидия, предоставена на общината част от дълга е възникнала на основание финансова корекция, която е определена с предишен, влязъл в сила административен акт решение за определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-2.002- 0285/33 от 21.10.2020 г. Средствата, които се предоставят от европейските фондове, са винаги целеви. Те не могат да бъдат разходвани за други цели, извън посочените в одобрения проект. Ответната страна е представила писмен отговор. Заявява, че в цитирания от жалбоподателя чл.53 пот ЗДБРБ за 2024 г. в който е посочен размер на 3 138 000 лв., отпуснати на община Трекляно, не са налични средства. За местните дейности се отпускат трансферите за местни дейности (обща изравнителна субсидия и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища), определени с чл. 53, т. 1 от ЗДБРБ за 2024 г., трансферите за други целеви разходи за местни дейности, определени с чл. 53, т. 2 от ЗДБРБ за 2024 г., и частта (размера) на средствата от целевата субсидия за капиталови разходи, които са предвидени за финансиране на обекти в местните дейности са само 654 900 лв. Съгласно чл. 56, ал. 8 от ЗДБРБ за 2024 г. средствата за трансфери за други целеви разходи за местни дейности по чл. 53, т. 2 от ЗДБРБ за 2024 г. са предназначени за достигане на минималната работна заплата за 2024 г., определена с Постановление N° 193 на Министерския съвет от 2023 г. (ДВ, бр. 87 от 2023 г.) за определяне размера на минималната работна заплата за страната, в местните дейности - 4 200 лв. В частта за делегираните от държавата дейности са утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата ;в частта за местните дейности - между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга, без да изменя общия размер на разходите- 423 500 лв. По отношение на целевата субсидия за капиталови разходи, в съответствие с чл. 94, ал. 3, т. 6 от ЗПФ Общинският съвет с решението за приемане на бюджета на общината следва да одобрява и разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи, определена с чл. 53, т. 1 от ЗДБРБ за 2024 г. С тази субсидия може да се одобри финансиране на капиталови разходи за обекти за строителство и основен ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, включително за съфинансиране и за плащания по заеми за капиталови разходи, ако се планират такива разходи. С чл. 53, т. 1 на ЗДБРБ за 2024 г. е определен общият размер на целевата субсидия за капиталови разходи от централния бюджет, по механизъм съгласно приложението към чл. 53, т 1 от ЗДБРБ за 2024 г. Общината следва да разпредели средствата от целева субсидия за капиталови разходи в съответствие с национални, регионални и секторни политики, като приоритетно следва да се осигурява финансирането на преходните обекти, включително и на замразените обекти - 935 400 лв. Всички горецитирани суми от държавния бюджет са целеви не могат да бъдат разходвани за други цели. Твърдението за налични суми от 3 138000 лв. е невярно. Съгласно по чл.53 от ЗДБРБ сумата е 3 018 000 лв., като от тази сума 120 000 лв. са планувани постъпления от приходи в местни дейности като към 30.09.2024г. изпълнението им възлиза на 48 663 лв. т.е. изпълнението е 45 %. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да спре предварителното изпълнение на обжалваното решение съдът е взел предвид, че общината е натоварена с осъществяване на множество функции, свързани с предоставяне на социални и здравни услуги на населението й. Приел, че изложеното в искането за спиране относно възможността предварителното изпълнение на оспорения административен акт да причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди поради ограничаване на възможностите за обезпечаване на дейности в общината като здравеопазване и социални дейности е основателно. В случая става въпрос за застрашаване обезпечението на дейности, свързани със здравеопазването на населението и социални дейности поради нарушаване на общинския бюджет, като се вземе предвид че общината има малък бюджет и незначителни собствени приходи, което обстоятелство е достатъчно да обоснове основателност на искането. Изложил, че предварителното изпълнение на акта може да застраши обезпечаването на дейности като здравеопазване и социални дейности в общината, което би имало значим обществен вредоносен резултат. Следователно осигуряването на посочените дейностите са по - значим обществен приоритет в случая и са противопоставими на защитавания от предварителното изпълнение на оспореното решение, регламентирано в ЗУСЕФСУ, интерес за ограничаване на вредите върху бюджета на ЕС. Съдебното производство по оспорване на административния акт се развива в нормални времеви граници, което също дава основание за извод от липса в конкретния случай на възможност за настъпване на значими за производството негативни последици за общностния бюджет, а в същото време спирането ще даде възможност на общината да изпълни по - значими дейности, свързани с обезпечаване на здравеопазването и социалните дейности на територията на общината. Определението е неправилно. Оспореното пред съда решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.002-0285/4 от 19.09.2024 г. е издадено на основание чл. 62, ал.1, във връзка с ал. 3 и проведена процедура по чл. 63, ал.1 ЗУСЕФСУ и на основание чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 64, ал. ЗУСЕФСУ извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Отказ за верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране. Чл. 64, ал. 4 предвижда, че отказът по ал. 3 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2, 3, 5 и 6. Според чл. 27, ал. 2 оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Верифицирането на разходи, в каквото производство е издаден процесния административен акт, се извършва по отношение на конкретен проект, с конкретен бюджет. Верифицирането на разходи е способ, предвиден като в европейското, така и в националното законодателство, за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно по посочената причина националният законодател е предвидил предварително изпълнение за тези актове. Съгласно чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1304/2013 г., предоставянето на безвъзмездна финансова помощ няма за цел да подпомага дейността на търговски или нетърговски организации, а представлява използването на публичен финансов ресурс за постигането на публични цели. Дори и сумата, подлежаща за възстановяване да се приеме за значителна, спрямо бюджета на общината, тя не би могла да се ползва за цитираните в мотивите на съдебния акт дейности, тази сума е целева. В чл. 44, и чл. 45 от Наредба № Н- 3 от 22 май 2018 г. на министъра на финансите за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество има специален ред за възстановяване на дългове на първостепенните разпоредители с бюджет по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси към управляващите органи и този ред е приложим по отношение на този конкретен дълг. Посоченият ред от Наредба Н-3/2018 г. е създаден именно с цел да не се затруднява осъществяването на функциите на тези институции. Дори и да се приеме, че размерът на сумата за възстановяване е прекомерно висока, при спазване на този ред, се постига допуснатото по закон предварително изпълнение, без засягане на функциите на институцията. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение