Определение № 6680 от 03.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5408/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Г. Т. срещу Определение № 801/15.04.2024 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. дело № 462/2024 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Л. Г. Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗАП-331 от 27.03.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. По подробно изложени в частната жалба съображения оспорва изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Излага съображения, че допуснатото предварително изпълнение ще го лиши от възможността да работи, да получава доход, с който да осигури прехраната на семейството си, ще го лиши от правото му да полага труд, както и да упражни правото му да се пенсионира и да получи шест месечни трудови възнаграждения за длъжността при пенсионирането си. Твърди, че съпругата му не работи поради тежко заболяване и е със 100 % трайно намалена работоспособност, поради което издръжката на семейството осигурява единствено той. Моли обжалваното определение да се отмени и се постанови ново, с което да се спре предварителното изпълнение на Заповед № ЗАП-331 от 27.03.2024 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Ответникът по частната жалба – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че със Заповед № ЗАП-331 от 27.03.2024г. на изпълнителния директор на ИАГ Л. Г. Т. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 2392-1/10.05.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Срещу заповедта е подадена жалба, по която е образувано делото. Л. Г. Т. е възстановен на преди заеманата длъжност „старши лесничей“ в ГСУ Самоков при ТП ДГС Самоков с Решение № 169/167/30.10.2023г., постановено по гр.д.№ 20231870100099 по описа на Районен съд – Самоков, потвърдено с Решение № 56/21.02.2024г., постановено по в. гр. д. № 20231800500816 по описа на Софийски окръжен съд. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед е неоснователно. В тази връзка е развил съображения, че доводите на жалбоподателя какви вреди ще му причини предварителното изпълнение, а именно невъзможност да работи като старши лесничей, да получава доход и да се пенсионира, не са факти и обстоятелства, които са настъпили след издаването на оспорената заповед, а са пряка последица от същата. Посочил е, че пряка житейска последица от издаването на заповедта и допуснатото предварително изпълнение са възможните финансови затруднения за жалбоподателя, като това са правни последици на заповедта. С оспорената заповед се запретява осъществяването на конкретна законово регламентирана дейност, но не и правото на Т. да упражнява друга трудова дейност. Определението е правилно. Със Заповед № ЗАП-331/27.03.2024 г. на изпълнителния директор на ИАГ, на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 240, ал. 2 ЗГ е наредено отписването от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика на Л. Г. Т. и е обявено за невалидно Удостоверение №2392-1/10.05.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 6 от Закона за горите (ЗГ) физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗГ в случаите по чл. 239, ал. 1, т. 5 - 9 заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за отписване от регистъра подлежи на незабавно изпълнение. Предварителното изпълнение на заповед като процесната е допуснато по силата на закона, което означава, че законодателят е презюмирал наличието на предпоставки, за да допусне предварително изпълнение - необходимост да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. При заповед като процесната допуснатото предварително изпълнение от законодателя е свързано с това лице, за което са налице основания за отнемане на правото на упражняване на лесовъдна дейност да не може да я упражнява в периода до влизане в сила на акта, с който е отписан от публичния регистър. Така се защитават важни държавни или обществени интереси, свързани с опазване на горите, предвид целите на ЗГ, определени в неговия чл. 1, ал. 2. Допускайки предварително изпълнение законодателят е наясно, че с отнемането на правото да се упражнява лесовъдна практика лицата, адресати на заповедта ще бъдат лишени от правото на труд досежно конкретната професия. Поради това доводите в частната жалба, че заповедта ограничавала конституционно гарантираното право на частния жалбоподател на труд са неоснователни. В чл. 166, ал. 4 АПК е предвидено, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно решаващият съд е посочил, че предпоставките за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Правилно е посочил, че доказателствената тежест се носи от оспорващия. Пред първоинстанционния съд Л. Т. е ангажирал като доказателства за направеното искане за спиране на предварителното изпълнение Решение № 169/167 от 30.10.2023 г. на Районен съд Самоков, постановено по гр. д. № 99/2023 г. и Решение № 56/21.02.2024 г. на Софийски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 816/2023 г. Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната от него заповед е обосновал с това, че след възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, не може да изпълнява длъжността „старши лесничей“ и това ще е пречка за изпълнение на съдебното решение за възстановяването му. Посочил е още, че допуснатото предварително изпълнение ще го лиши от възможността да работи, да получава доход, с който да осигури прехраната на семейството си, ще го лиши от правото му на полага труд, ще го лиши от възможността да упражни правото си на пенсия, тъй като му оставали по-малко от 5 месеца до навършване на пенсионна възраст. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че предварителното изпълнение ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя във връзка с направеното искане за спиране на предварителното изпълнение и правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Наведените в частната жалба доводи, обосноваващи искането за спиране на предварителното изпълнение са същите като пред първоинстанционния съд, с изключение за влошеното здравословно състояние на съпругата на частния жалбоподател, за което е представено Експертно решение № 90064 от заседание № 229 от 29.11.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ-САМОКОВ“ ЕООД. Представеното решение на ТЕЛК доказва, че съпругата е с влошено здравословно състояние (91 % ТНР, а не 100 % ТНР както се твърди в частната жалба). Въпреки това, предвид че доводите за исканото спиране са свързани с невъзможност да се получава трудово възнаграждение, което както е приел и съда, е пряка последица от издаваното на заповедта, а не от допуснатото по силата закона предварително изпълнение, същото не обоснована значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя. Имуществените вреди подлежат на компенсация ако оспорената заповед бъде обявена за незаконосъобразна. Влошеното здравословно състояние на съпругата на Т., би могло евентуално за обоснове спиране на допуснатото предварително изпълнение, доколкото се касае за член на семейството на частния жалбоподател. Но то не е нов факт, настъпил след издаването на заповедта, видно от посоченото в самото експертно решение, което е издадено на 29.11.2023 г. и е за преосвидетелстване на лицето, което е с трайно намалена работоспособност от 2012 г., с който факт г-н Т. безспорно е запознат. Освен това, както е посочил и решаващият съд, издадената заповед не ограничава правото на труд на частния жалбоподател, съответно правото му да получава доходи и осигурява издръжка на семейството си. Видно от мотивите на обжалваната заповед същата е постановена във връзка с влизане в сила на Наказателно постановление № 571/31.10.2022 г. на директора на Регионална дирекция по горите София, което е влязло в сила на 13.03.2024 г., след влизането в сила на Решение № 169/167 от 30.10.2023 г. на Районен съд Самоков, постановено по гр. д. № 99/2023 г. Поради това издадената заповед не може да се приеме, че възпрепятства правото на лицето да бъде възстановено на заеманата преди уволнението му длъжност и да упражни правото си на пенсия. При издаване на заповедта са отчетени нови факти и обстоятелства. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение