Определение № 22 от 19.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 134/2018 г.

Производството е по реда на чл.43,т.1 НПК. С протоколно определение от 17.01.18 г., съдията-докладчик по Н.Ч.Х.Д. №16355/17г. по описа на Софисйки районен съд (СРС) е констатирал, че е налице хипотезата на чл.43, т.1 от НПК, прекратил посоченото дело и изпратил същото на ВКС, за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа по същество. Представителят от ВКП дава становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, установи следното: Местната подсъдност се подчинява на принципите на местоизвършване на престъплението и на непосредственост, със съблюдаване на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и минимизиране на разходите и деловодните затруднения. Но същевременно тя не е абсолютна и при определени законови предпоставки единственият отговор, който може да бъде даден на гореизложените условия, е смяна на подсъдността. В този смисъл следва да се разгледа въпросът, поставен в конкретното производство - дали данните по делото навеждат на извод за наличие на предпоставките по чл.43,т.1 НПК- много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд, като в обсъжданото определение неубедително е посочено, че делото следва да се разгледа от „Районен съд – Ловеч или друг такъв”. Производството пред СРС, което е предмет на разглеждане в настоящата процедура, видно от данните, посочени от страните в разпоредителното заседание, е, че тъжителят и голяма част от евентуалните свидетели, които ще бъдат разпитани, са с местонахождение в районите на гр. Ловеч и гр. Велико Търново. В мотивната част на определението съдията-докладчик е обусловил искането за промяна на подсъдността с това, че следва да уважи претенцията на служебния повереник и защитника, тъй като те „най-точно знаят какви свидетели и от кои населени места следва да бъдат призовани”. Също така се акцентира и върху тъжителя, който се намира в затвора – гр. Ловеч, и би могъл „да участва лично в производството”, както и че ще се породят затруднения, свързани с разходи за път и време. Съдът трябва да е ясно определен и да се направи извод, че е единствен. В процесния казус може да се изведе заключение, че неопределен брой лица, както и тъжителят, които ще бъдат призовани да свидетелстват по делото, не са с адреси на призоваване в района на съда, в който то е внесено първоначално за разглеждане по силата на общите правила. В посочената конкретика липсва характеристиката "много", визирана в третирания законов текст, даваща възможност да се смени подсъдността на основание чл. 43, т. 1 НПК. Посочването на лица, бъдещи участници в настоящия процес, не насочва на извод за необходимост от смяна на подсъдността, с оглед реализиране на бързо, ефективно и максимално евтино от разходна гледна точка правосъдие. Независимо че именно свидетелите ще сътрудничат на правосъдието и те трябва да бъдат затруднени в минимална степен, оценката за това е дадена от закона и се съдържа в понятието “много”, иначе казано значително, предимно, преимуществено. В случая съдържанието на това понятие не е попълнено и няма да е налице реализиране на сериозна процесуална икономия, която да налага смяна на общата подсъдност. По изложените съображения и на основание чл. 43, т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение