Определение № 2062 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 610/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение21.04.2026 г.докладчик Марио Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5928 от 18.12.2025 г. по гр.д. № 3357/2025 г. на ВКС, III г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Л., със съдебен адрес [населено място], действащ със съгласието на майка си Д. В. П., чрез процесуалния му представител адвокат М. П., срещу определение № 5928 от 18.12.2025 г. по гр.д. № 3357/2025 г. на ВКС, III г.о., с което подадената от насрещната страна С. Л. Л. молба по реда на чл. 248 ГПК е частично уважена и определение № 44345 от 02.10.2025 г., постановено по същото дело, е допълнено, като жалбоподателят е осъден да заплати 120 лв. разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция. Определението се обжалва като неправилно с доводи, че възлагането на разноски в полза на непълнолетно лице, предявяващо иск за издръжка, противоречи на справедливостта и морала, а определеният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. Л. Л., [населено място], чрез адвокат В. С., с който се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира следното: Производството пред съда е образувано по искове, предявени от Д. С. Л. със съгласието на майка му и негов законен представител Д. В. П. срещу С. Л. Л., за увеличаване на предходно определена месечна издръжка, както и за присъждането ѝ за период от една година преди предявяване на иска. Исковата молба по отношение на иска за издръжка за минал период е върната като недопустима. Ищецът е обжалвал определението, което впоследствие е потвърдено от въззивния съд. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба, въз основа на която е образувано производство пред ВКС – гр.д. № 3357/2025 г. С постановеното в него определение № 4434 от 02.10.2025 г. касационният състав е оставил жалбата без разглеждане, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК решенията по въззивни дела по искове за издръжка са изключени от касационен контрол. Във връзка с постановеното определение е инициирано производство за допълването му в частта за разноските. С обжалваното определение № 5928 от 18.02.2025 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК по молба на С. Л. Л., въззивният съд е уважил молбата за допълване на решението с присъждане на направените от ответника разноски до размера на 120 лв., след като е уважил направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ВКС, на което съдът се е позовал в обжалваното определение, в производствата по спорна съдебна администрация се прилагат разпоредбите на чл. 78 ГПК при съобразяването на съответните им особености. При цялостно отхвърляне на касационната жалба, респ. недопускането ѝ до касационно обжалване, отговорността за разноските се понася от молителя. Същото разрешение следва да се отнесе и към настоящата хипотеза, в която частната касационна жалба на ищеца е оставена без разглеждане предвид принципната недопустимост на касационния контрол по отношение на предмета на иска. Посоченото обосновава дължимостта на направените от ответника разноски, доколкото същият е организирал надлежно защитата си и по делото е депозиран писмен отговор, съдържащ подробни доводи относно допустимостта и основателността на подадената жалба. При преценката за размера на дължимите разноските на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело № С-432/22, настоящият състав споделя извода на съда за присъждане на хонорар до размера на 120 лв., отговарящ на фактическата и правна сложност на делото, както и на действителното извършените действия по защита. Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

Цитирани разпоредби

6