Определение № 1672 от 05.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място], чрез юрк. И. Н., за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на неприсъствено решение № 16779/17.10.2023г. по гр.д.№ 68820/22г. по описа на СГС, 175 състав. Молителят твърди, че производството, по което е постановено решението, е образувано по предявен против него от М. Л. М. иск с правно основание чл. 439 ГПК, като той не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в насроченото за 10.10.2023 г. първо съдебно заседание. Твърди, че с молба от 10.10.2023г., изпратена на електронната поща на СРС на 09.10.2023г., процесуалният му представител е депозирал молба с искане делото да се гледа в негово отсъствие, признал е иска и е поискал разноските по делото да бъдат възложени на ищеца. Поддържа, че е нарушено правото му да участва по делото, тъй като въпреки подадената молба от процесуалния му представител, съдът е постановил неприсъствено решение в нарушение на чл. 238, ал. 1 ГПК. Поддържа, че в случая не може да иска отмяна на решението по чл. 240, ал. 1 ГПК, тъй като не е налице никоя от посочените хипотези, нито е приложимо основанието по ал. 2 на същата разпоредба. Твърди, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като вследствие нарушаване на съответните правила /неправилно приложение на правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК / е бил лишен от възможност да участва в делото с последица – постановяване на неприсъствено решение, вместо такова при признание на иска, при което разноските по делото биха останали в полза на ищеца. Ответната страна по молбата – М. Л. М., я оспорва като просрочена и неоснователна. Настоящият състав, след преценка на данните по делото съобразно правомощията по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира следното: Съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В настоящия случай молбата за отмяна не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към някое от основанията по чл. 303 ГПК, в това число посоченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърденията на молителя не обосновават и някое от основанията по чл. 240, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Доводът на молителя е за липса на предвидените в чл. 238, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъственото решение. При този довод молбата за отмяна по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК е процесуално недопустима ( в този смисъл опр. № 50308/01.12.2022г. по т.д.№2023/22г. на ІІ ТО; опр.№ 57/2015г. по т.д.№ 132/2015г., І ТО; опр.№ 418/20.07.2015г. по ч.т.д.№ 423/2015г., ІІ ТО и опр.№ 272/06.04.2023г. по ч.т.д.№ 220/23г. І ТО и др., чиито разрешения се споделят от настоящия състав) и пътят за защита срещу решението е чрез обжалването му – в този смисъл са определение № 793 от 17.12.2014 г. по ч. т. д. № 2722/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 228 от 31.05.2016 г. по ч. т. д. № 210/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. Производството по делото следва да бъде прекратено, а молбата - изпратена на Софийски районен съд за администрирането й по реда на чл. 262 ГПК. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд