Определение № 1270 от 13.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 491/2026 г.

Производството е образувано по касационни жалби на „ВЕИ Центрум“ ЕООД и „Дунав-Никопол“ ЕООД срещу решение № 380 от 07.10.2025 г. по гр. д. № 282/2025 г. на Плевенския окръжен съд. Ответници по тези жалби са ищците по предявения иск за собственост М. Я. Г., А. Я. Г., И. Я. С., Г. Е. Г. и Е. Е. Г.. С определение № 862 от 24.02.2026 г. по настоящото дело на мястото на починалите ответници Г. Е. Г. и Е. Е. Г. са конституирани техните наследници М. Г. Е., В. Г. Е., В. С. Г. и К. Е. Г.. Настоящият състав констатира следното: Предмет на делото е положителен установителен иск за собственост на 600 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], както и иск по чл.108 ЗС за построените в имота сгради с идентификатори [№], [№] и [№]. Исковете са предявени от М. Я. Г., А. Я. Г., И. Я. С., Г. Е. Г. и Е. Е. Г. срещу „ВЕИ Центрум“ ЕООД. По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника „Дунав-Никопол“ ЕООД. Първоинстанционното решение по делото е постановено на 02.01.2025 г. Това е решение № 1/02.01.2025 г. по гр. д. № 443/2023 г. на Никополския районен съд. В него фигурират всички ищци по исковата молба, включително Г. Е. Г. и Е. Е. Г.. Същевременно данните по делото сочат, че Г. Е. Г. и Е. Е. Г. са починали съответно на 28.10.2023 г. и 31.10.2023 г. Възниква съмнение за допустимостта на въззивното решение, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,