Определение № 2672 от 25.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3008/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д., със съдебен адрес – [населено място], срещу определение № 1055 от 11.05.2023 г. по гр.д. № 1861/2023 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 260279 от 28.02.2023 г. на жалбоподателката, допълнена и уточнена с молба вх. № 260562 от 26.04.2023 г., подадена чрез адвокат Т. М., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 178 от 07.02.2018 г. по гр.д. № 8183 от 2017 г. на Районен съд – Плевен и производството пред ВКС е прекратено. Жалбоподателката излага доводи, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли за отмяната му и произнасяне по същество на подадената молба за отмяна. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. За да остави подадената от Р. Д. молба без разглеждане, съдът е приел, че молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон, включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти. Установено е, че молбата на жалбоподателката съдържа единствено твърдения за неправилност на влязлото в сила решение, като въпреки дадените ѝ указания да посочи точно и ясно изложение на основанията за отмяна и представи нужните доказателства, нередовностите не са отстранени. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По настоящото дело молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В представената в изпълнение на указанията на съда молба чрез назначения по реда на чл. 95 и сл. ГПК процесуален представител са изложени твърдения, че доказателствата, въз основа на които е постановено решението, чиято отмяна се иска, съдържат невярна или неточна информация, както и че приети по делото доказателства са неистински. Никъде обаче не се поддържа, че неистинността на въпросните показания и документ е установена по надлежния съдебен ред, включително не са представени като доказателства към молбата за отмяна влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Поради това правилно е прието, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение