Решение № 8642 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9671/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. С. и Н. О. Г. срещу Решение № 5253/04.08.2023 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 4265/2023 г. в частта, с която са отхвърлени подадените от тях жалби против Заповед № РА-30-36/17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община, нареждаща на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ премахването на строеж „Модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен № 212“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4354.296 по КККР, район „Люлин“ – СО, като незаконен – извършен без изискващите се строителни книжа.

Съдебното решение в частта, с която са отхвърлени жалбите на Р. Н. С., Р. Ц. С., А. А. С., Я. Н. Н. и Л. Б. С., е извън предмета на инстанционния контрол. Тези лица не са упражнили правото си на касационно оспорване по чл. 210, ал. 1 АПК – вж. и уточнението на касационната жалба, направено от адв. Н. Григоров в молбата от 18.09.2023 г.

От ответниците административният орган оспорва жалбата, Р. Н. С., Р. Ц. С., А. А. С., Я. Н. Н. и Л. Б. С., чрез адв. Григоров, поддържат касационното оспорване.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

1. Гаражът представлява строеж, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ.

а. Разграничителен критерий между „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и „преместваем обект“ по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, отделно от конструкцията и възможността за отделяне, преместване в пространството и ползването му на друго място, без да се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, е и дали предназначението на обекта попада сред изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия или свързани с отбраната и сигурността на страната.

б. Гаражът, освен че не изпълнява никоя от горните функции (както не е и елемент от групата на посочените в чл. 57, ал. 1 ЗУТ), за да е допустима квалификацията му като преместваем обект, съставлява строеж от допълващото застрояване по своето предназначение – арг. чл. 42, ал. 2 ЗУТ. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика на Върховния административен съд.

2. Неоснователен е главният касационен довод, че оспорващите неправилно са определени като адресати на заповедта, тъй като не са извършители на строежа.

а. Според чл. 225а, ал. 5, т. 5 ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа (собственикът на имота или носителят на ограничено вещно право – чл. 161, ал. 1 ЗУТ). Съответна е уредбата в чл. 14, ал. 3 от действащата Наредба за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община (Наредбата), очертаваща двете групи задължени лица при премахването на незаконен строеж.

б. В случая при отсъствието на известност за извършителя и независимо от него администрацията е действала правомерно, възлагайки задължението на наследниците, титуляри на решението по ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху поземления имот, т.е. собствениците на терена към меродавния момент на волеизявлението за премахване на строежа.

Дори и един от тях неправилно да е участвал в административното производство или да не е участвало друго лице, спрямо което е извършено завещателно разпореждане (релевирано пред касационната инстанция), обстоятелството не рефлектира върху законосъобразността на процедурата и завършващия я акт. Всяко от тези лица има собствено право на оспорване, а касаторите не разполагат с право да предявяват съдебно чужди права – чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК.

в. След като не е учредено право на строеж върху имота и при действието на чл. 92 ЗС, фактическият ползвател на строежа не притежава качеството на негов собственик, нито има правното положение на заинтересована страна в производството. Правната и/или фактическата връзка със строежа ограничава легитимираните страни до собствениците или носителите на ограничени вещни права върху терена и извършителите. Това е дължимият кръг от лица, измежду които органът може да определи адресатите на задължението за премахване.

Затова позоваването в жалбата на чл. 14, ал. 4 от Наредбата, която следва да се тълкува систематично с ал. 3, е неоснователно. Разноските се поемат от общинския бюджет, когато са неизвестни лицата, принадлежащи към някоя от разгледаните категории. В този смисъл е и нормата на чл. 15 от Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, която е по-прецизно формулирана.

г. В контекста на горното, адресатите на задължението по заповедта съответстват на лицата, страни по материалното административно правоотношение, в чиято отговорност е отстраняването на незаконния строеж. Разрешението е съобразено с действащия закон.

3. Разпоредителната част на заповедта, обратно на възражението на касаторите, отговаря на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК и не поражда съмнение относно изпълнението на акта.

Строежът е обозначен по начин, позволяващ отграничаването му от други обекти в поземления имот. Той е индивидуализиран по вид, размери, с описание на местоположението му в имота и онагледен на графична схема, неразделна част към констативния акт, вкл. с конкретен условен номер и позиция спрямо останалите гаражи. Изброените признаци на строежа са достатъчни да идентифицират надлежно наредения за премахване обект.

4. Наличието на имущество на трети лица в обекта действително би могло да затрудни премахването, в частност доброволното, но не и да го осуети или да доведе до невъзможност за реализирането му. Проблемът е свързан изцяло с изпълнението на заповедта и е непротивопоставим на основанията, обуславящи упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Решение за него се съдържа в чл. 10 от Наредбата.

5. а. Строежът, предмет на заповедта, е от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ, и за извършването му на общо основание е било необходимо изрично разрешение от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ, респ. чл. 55 ЗТСУ (отм.). Липсата на строителни книжа окачествява строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

б. Обектът не може да се ползва и от статуса на търпим строеж.

При установения период на извършване на строежа – 1995-2005 г., освен противоречието му с правилата на чл. 116, ал. 2 вр. чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и чл. 20, ал. 3, чл. 41, ал. 1 и 2 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ, няма данни той е да е бил деклариран пред одобряващите органи в сроковете по § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ, т.е. не е осъществено кумулативното условие за признаване на търпимост. Ако евентуално е изграден след 31.03.2001 г., гаражът въобще не попада в релевантния период за преценка на неговата допустимост – арг. § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Други доказателствени източници за момента на строежа не са налице, нито е проведено доказване на този юридически факт от заинтересованите да установят търпимостта страни (вж. чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК).

6. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на решението в обжалваната му част – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявените своевременно разноски за настоящата инстанция в полза на администрацията – чл. 143, ал. 3 АПК.

Дължимото на общината юрисконсултско възнаграждение ще бъде съобразено с минимума от 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в относимата редакция на разпоредбата. Превалутирана и определена незначително над минимума, подлежащата на присъждане сума е 55 евро.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение