Определение № 161 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2015 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. М. Д. Г. е подала молба за отмяна на решение № 188 от 14.04.2011 г. по гр.д. № 410/2010 г. на Окръжен съд- Русе, потвърдено с решение № 298 от 10.11.2011 г. по в.гр.д. № 258/2011 г. на Апелативен съд- Велико Т., с което е осъдена да заплати на основание чл. 240 ЗЗД на Д. Г. Д. сумата 32 000 лв., представляваща предоставена в заем сума по писмен договор от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.05.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 424 лв. договорна лихва върху главницата за периода 10.05.2008 г.- 10.05.2009 г., и разноски по делото. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че са налице новооткрити писмени доказателства, които подкрепят твърденията й в процеса, че е погасила цялата сума - главница и лихва, и не дължи на ищеца суми по договора от 10.05.2008 г. Представя в препис писмени доказателства по опис, приложени към досъдебно разследване по ДП 89/2014 г. на О. в ОП- Р., които са й били предоставени от следовател с предавателен протокол на 19.01.2015 г. Молбата за отмяна е подадена на 16.02.2015 г., т.е. в срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, считано от датата на узнаване на писмените доказателства, сочени от молителката. Същата формално отговаря на изискванията на чл. 306 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Затова съдът