Определение № 552 от 05.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2567/2015 г.
ВКСII търговско отделение05.10.2015 г.докладчик Николай Марков
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.06.2015 г., постановено по гр.д.№426/2008 г. на САС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Х. Г. - А. срещу определение от 10.06.2015 г., постановено по гр.д.№426/2008 г. на САС, с което е отменено допуснатото с определение от 11.07.2008 г. по ч.т.д.№206/2008 г. на ВКС, ТО, обезпечение на предявения по т.д.№37/2007 г. на ОС Кюстендил от Т. Х. Г. - А. срещу [фирма] /преобразувано в [фирма]/ иск по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решението от 25.09.2007 г. на ОС на ответното дружество, с което ищцата е била изключена като съдружник, с което обезпечение е наложена възбрана върху недвижим имот /подробно описан в определението/, собственост на ответника. В жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Посочва се, че целта на обезпечението е била да се запази в патримониума на ответника имуществото му, което да послужи като обезпечение на ищеца в случай на уважаване на иска и да улесни изпълнението на позитивното съдебно решение. Излагат се съображения, че обезпечението не е било допуснато, за да се гарантират правата на ищеца при постановяване на негативно за него решение /както е прието с обжалваното определение/, а за да се гарантират правата по евентуалното положително решение. В този смисъл и тъй като независимо от уважаването на иска, ищцата още не е вписана в търговския регистър като съдружник в ответното дружество се иска от съда да отмени атакуваното определение. Ответната страна по жалбата – [фирма] заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С обжалваното определение е отменено допуснатото с определение от 11.07.2008 г. по ч.т.д.№206/2008 г. на ВКС, ТО, обезпечение на предявения по т.д.№37/2007 г. на ОС Кюстендил от Т. Х. Г. - А. срещу [фирма] /преобразувано в [фирма]/ иск по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решението от 25.09.2007 г. на ОС на ответното дружество, с което ищцата е била изключена като съдружник, с което обезпечение е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника. За да постанови определението си, съставът на САС е приел, че с оглед определението на ВКС, с което е допуснато обезпечение на иска по чл.74 от ТЗ, причината за допускането му е била не гарантиране правата на ищеца по евентуално положително съдебно решение, а евентуалните имуществени права на ищеца по чл.125, ал.3 от ТЗ при евентуално отхвърлително решение и тъй като в случая искът е уважен, не е налице причината за допускане на обезпечението не е налице. Приел е също така, че е отпаднала и формалната причина за допускане на обезпечението – висящността на исковото производство, като от неговото окончателно приключване с решението от 08.09.2010 г. на ВКС не се твърди и доказва, че ищецът е образувал други съдебни или изпълнителни производства за реализиране на свои права по чл.125, ал.3 от ТЗ, с оглед което съществуването на неизползвано в продължение на пет години обезпечение се явява недопустимо и неоправдано накърняване на правата на собственика на възбранения недвижим имот. Определението е правилно. С влизане в сила на решението, с което конститутивният иск по чл.74, ал.1 от ТЗ /за отмяна на решение на ОС на ответното дружество за изключване на ищеца като съдружник/ е бил уважен, е отпаднала и причината, поради която е било допуснато обезпечението му. И това е така, тъй като единствената цел, поради която е наложена обезпечителната мярка възбрана върху собствен на ответното дружество недвижим имот, е била да предотврати, докато спорът е висящ, възможността за намаляване активите на дружеството, което намаляване би се отразило върху стойността на дружествения дял на ищеца към момента на влизане в сила на съдебното решение. В този смисъл са без значение обстоятелствата, дали след влизане в сила на решението, вписаното в ТР изключване е било заличено на основание чл.30, ал.2, вр. ал.1 от ЗТР, както и че с оглед действието за в бъдеще на решението следва да се съобразят и настъпилите промени в правно-организационната форма на ответното дружество /в случая в хода на процеса по чл.74 от ТЗ, последното е преобразувано от О. в Е./, респективно, че ищецът би могъл да придобие акции от преобразуваното дружество или на основание на правоприемството в правата и задълженията между О. и АД, да иска изплащане на дяловете, които е притежавал в дружеството с ограничена отговорност преди преобразуването. Тези права са предмет на други искове, които ищецът може да предяви и да поиска допускане на обезпечението им, но спрямо тях наложената обезпечителна мярка в производството по иска по чл.74, ал.1 от ТЗ не може да има действие. С оглед изложеното са налице предпоставките на чл.402, ал.2 от ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение