Определение № 8712 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. М. С. срещу Разпореждане №1749 от 04.08.2026 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил по адм. дело №441/2026 г. С разпореждането е отхвърлено искането на Р. М. С. от гр. Дупница, за прекратяване на продължаващото фактическо състояние, изразяващо се в липса на водоснабдяване на имота му, находящ се в гр. Дупница, [улица], от служители на "Кюстендилска вода" ЕООД. Частният жалбоподател - Р. М. С. счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че предмет на искането по чл. 250 АПК не е оспорване на начислената сума от 3006,07 евро, не е оспорване на Констативен протокол № 136 от 03.06.2026 г. и не е искане съдът да разреши облигационен спор между потребител и ВиК оператор. Предмет на искането е продължаващото физическо поддържане на прекъснато водоснабдяване на имота, създадено след физическото прекъсване на 02.07.2026 г. и поддържано към момента от „Кюстендилска вода“ ЕООД чрез невъзстановяване на водоподаването. Счита за неправилен изводът на съда, че описаните действия не са фактически, а правни. Наличието на посочено правно основание не променя фактическия характер на действието. Дори да се приеме, че първоначалното прекъсване е било допустимо при установено незаконно присъединяване, съдът не е посочил коя конкретна норма оправдава продължаващото невъзстановяване на водоснабдяването на жилищния имот до заплащане на начислената сума 3006,07 евро. Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) допуска прекъсване при незаконно присъединяване, но това не означава автоматично право на В и К оператора да поддържа пълно прекъсване на водоснабдяването като средство за събиране на спорно парично вземане. Позовава се на Общите условия на В и К оператора и счита, че първоинстанционният съд е следвало да провери дали сумата от 3006,07 евро може да бъде условие за продължаващо лишаване на имота от вода, или представлява отделно парично вземане, което операторът следва да реализира по надлежния ред. Счита, че неправилно съдът е приел, че действието е приключило. Искането не е насочено само срещу еднократното физическо прекъсване на 02.07.2026 г., а и срещу продължаващото поддържане на състоянието на прекъснато водоснабдяване. Не е разграничено прекъсване на незаконното отклонение от прекъсване на цялото водоснабдяване. Съдът не е изследвал: прекъснато ли е само незаконното отклонение или цялото водоснабдяване; какво точно техническо действие е извършено на 02.07.2026 г.; дали отклонението е затапено; дали след затапването има реална техническа причина за невъзстановяване; какъв е размерът на разходите по възстановяване; дали начислената сума 3006,07 евро е различна от тези разходи. Без тези фактически установявания не може да се направи законосъобразен извод, че искането по чл. 250 АПК е неоснователно. Предвид изложеното прави искане разпореждането да бъде отменено, да се разпореди прекратяване на продължаващите фактически действия по поддържане на прекъснато водоснабдяване на имота, евентуално – делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за изясняване на фактическата обстановка. Ответникът – „Кюстендилска вода“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане разпореждането да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 254 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане АС – Кюстендил е отхвърлил искането на Р. М. С. от гр. Дупница, за прекратяване на продължаващото фактическо състояние, изразяващо се в липса на водоснабдяване на имота му, находящ се в гр. Дупница, [улица], от служители на "Кюстендилска вода" ЕООД. За да постанови този резултат съдът е посочил, че от С. се твърди, че липсата на водоснабдяване на имота му, след като констатираното с Констативен протокол № 136/03.06.2026 г. отклонение преди водопровода е било доброволно преустановено от потребителя и впоследствие показано на служители на „Кюстендилска вода“ ЕООД, представлява незаконосъобразни продължаващи фактически действия, осъществявани от служители и/или екипи на „Кюстендилска вода“ ЕООД. Те се изразяват в поддържане на създаденото на 02.07.2026 г. фактическо състояние на прекъснато водоснабдяване на имота и продължаващо възпрепятстване на подаването на питейна вода към процесния имот, независимо, че причината, посочена при проверката от 03.06.2026 г. (установено наличие на водочерпен прибор – чешма във външна тоалетна, която не преминава през водомерно арматурния възел и не се отчитат консумираните количества вода) е доброволно отстранена. От страна на ответника до С. е изпратено Писмо с изх. № Ж-01-65-Ж01 от 20.07.2026 г. на управителя на „Кюстендилска вода“ ЕООД, с което същият е уведомен, че установеното нерегламентирано ползване на В и К услуги представлява нарушение и на основание чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, е начислена сума за изразходвани, отведени и пречистени количества вода в размер на 3006, 07 евро с ДДС. Посочено е, че сумата е определена по пропускателна способност на водопроводната тръба (1/2 цола) за едногодишен период назад от датата на проверката при 6 часа потребление в денонощието. В писмото е посочено също, че за да бъде възстановено водоподаването към обекта е необходимо да бъде премахнато от точката на водовземане за сметка на потребителя незаконното присъединяване и да бъде заплатена начислената сума в размер на 3006,07 евро. При така установеното съдът е приел, че действията на служителите на „Кюстендилска вода“ ЕООД не представляват фактически действия по смисъла на чл. 250 АПК и защитата не е по реда на чл. 250 АПК. Посочил е, че действията са правни и са част от процедурата по установяване на незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. Наред с това е посочил, че действията, чието прекратяване се иска, не трябва да са завършили, а започнали и неприключили. Не може да се прекрати нещо, което вече е осъществено и поради това. Ако в резултат на извършените вече неоснователни действия е възникнал противоправен резултат, неговото отстраняване следва да се осъществи по съответния правен ред. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че искането на Р. М. С. с правно основание в чл. 250 АПК, следва да бъде отхвърлено. Разпореждането е правилно. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV АПК е нормативно регламентирана защита срещу фактически действия на административни органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. В конкретния случай административният съд е възприел съзнателно усложнената формулировка на искането на молителя. При положение, че служители на „Кюстендилска вода“ ЕООД вече са преустановили водоснабдяването на имота на 02.07.2026 г., както твърди С., и то не е възстановено към момента на подаване на искането, възможно е да има бездействие, но не и фактически действия, извършени от служители на оператора. Действително организациите, предоставящи обществени услуги, каквато организация е и „Кюстендилска вода“ ЕООД, са приравнени на административни органи съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на АПК. Независимо от това, за споровете между ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, има предвиден специален административен ред за тяхното решаване. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране разглежда жалбите на засегнатите лица и ако не се постигне доброволно уреждане на спора, дава задължителни указания по прилагането на закона. Предвид посоченото направеният от първоинстанционния съд краен извод за неоснователност на искането на Р. М. С. се явява правилен, а оспореното разпореждане следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,