Решение № 1773 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково, чрез процесуален представител, против решение № 5886 от 13.06.2025 г., постановено по адм. д. № 215/2024 г. на Административен съд – Хасково (АС - Хасково). Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответната страна „РОС“ ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена молба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано след като с решение № 2180 от 23.02.2024 г. по адм. д. № 10449/2023 г. по описа на ВАС, Петчленен състав - II колегия, по искане на „РОС“ ЕООД и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 2 АПК е отменено решение № 203 от 28.03.2022 г. по адм. д. № 631/2021 АС – Хасково, оставено в сила с решение № 11904 от 21.12.2022 г. по адм. д. № 4196/2022 г. на ВАС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Хасково. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар (Акт за обезщетение), издаден на 31.05.2021 г. от директора на ОДБХ - Хасково, в частта, с която на „РОС“ ЕООД е определено обезщетение в размер на 108 336,60 лв. или 1,39 лв./кг за живо тегло, при следните параметри: вид животно - кокошки-носачки; на възраст - 5,8 месеца; с предназначение - яйца за консумация; порода - Ломан браун; брой - 38 970; тегло общо /кг/ - 77 940 кг; средно /кг/ - 2.00 кг, вследствие на установено първично огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците в животновъдни обекти с рег. № 2BG26009 и № 3BG26009 за отглеждане на кокошки-носачки, собственост на „РОС“ ЕООД, находящи се в землището на с. Криво поле, общ. Хасково, обл. Хасково. Цената в лева за килограм живо тегло, използвана за определяне на обезщетението, е определена въз основа на отправено искане № I-1177/11.05.2021 г. (л. 72 по адм. д. № 631/2021 на АС – Хасково) за предоставяне на информация от Националния статистически институт (НСИ) за цени на производител и пазарни цени за определяне на обезщетение по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) във връзка с подадено заявление по чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗВМД с параметри: цена на производител за животни – кокошки-носачки, порода Ломан браун, за първото тримесечие на 2021 г. В писмо № УП-1908/20.05.2021 г. (л. 73 по адм. д. № 631/2021 на АС – Хасково) НСИ е предоставило информация на директора на ОДБХ – Хасково, като е посочил, че средната цена на производител на „кокошки-носачки на яйца за консумация“ за първото тримесечие на 2021 г. е 1 391,28 лв./тон, като е уточнено, че НСИ не събира данни за кокошки-носачки по порода, както и, че предоставените цени са средни за страната и не включват разходите за доставка, съхранение, транспортиране и други разходи, възникнали при продажбата на селскостопанските продукти/животни, нито получени субсидии, ДДС и други платени данъци. С протокол от 26.05.2021 г. на Комисията, определена да извърши проверка на документите по чл. 147 ЗВМД за наличната информация и даде мотивирано становище по Заявлението № II-3480/05.05.2021 г. от „РОС“ ЕООД за получаване на обезщетение на основание чл. 141, ал.1, т. 3 и ал. 2 ЗВМД, е посочено, че средната цена на цена на производител за вид птици – кокошки-носачки (на яйца за консумация) за относимото тримесечие е в размер на 1,39 лв./кг за живо тегло с оглед предоставената информация от НСИ. Комисията е констатирала, че унищожените животни са от вид птици – кокошки-носачки, порода – Ломан браун, не са под селекционен контрол и не са част fj развъдна програма. С оглед на събраната информация и констатациите, Комисията е отчела, че за конкретния случай не е необходимо възлагане на независим оценител да извърши оценка за определяне на цените за обезщетението на животни по реда на чл. 144, ал. 3 ЗВМД. В съдебното производство по адм. д. № 631/2021 решаващият съд е приел, че оспорения пред него Акт за обезщетение е законосъобразен административен акт и административния орган правилно е приложил нормата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД, тъй като издателя е имал на разположение данни за цените на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни от НСИ, дадени с писмо № УП-1908/20.05.2021 г. Съдът е приел, че дадената с посоченото писмо № УП-1908/20.05.2021 г. информация от НСИ отговаря на условията на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД, като е направил извод, че в тази хипотеза при определяне размера на обезщетението са без значение обстоятелствата като тегло, преживяемост, вид, количество, възраст на животното, продуктивност, начин на отглеждане, породата на животното от съответния вид и др., поради което не e необходимо предоставяните данни от НСИ да са диференцирани според тези или други подобни признаци. Посочил е, че след изменението на ЗВМД, приложим към конкретния случай ДВ, бр. 13 от 2020 г., законодателят е предвидил обезщетенията да се изчисляват въз основа на „цени на производител“, в която за разлика от „пазарна цена“ не се изследва цената на придобиване на актива, нито се покрива общата му себестойност, тъй като не в тази цена не са включени всички оперативни разходи на стопанството. Съдът е приел за неоснователно твърдението за неспазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. Решение № 203/28.03.2022 г. по адм. д. № 631/2021 г. на АС – Хасково е било предмет на касационен проверка като с решение № 11904 от 21.12.2022 г. по адм. д. № 4196/2022 г. ВАС е потвърдило първоинстанционното решение. Касационната инстанция е приела, че няма съюзна правна норма нито на първичното, нито на вторичното право на Европейския съюз, която да е в противоречие с установения режим на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД. Касационният състав е приел за правилни изводите на първоинстанционният съд, относно неприложимостта на нормата на чл. 144, ал. 3 ЗВМД в конкретния случай. Посочил е, че правилно решаващият съд е отхвърлил като неоснователен довода на жалбоподателя за некоректност на данните от НСИ, доколкото разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД действително не поставя изискване данните от НСИ да бъдат диференцирани по друг показател освен „вид“ и „категория“ на животните. Касационният състав е приел, е при наличие на данни от НСИ за съответния животински вид и категория, погиналите поради настъпил епизоотичен риск животни следва да бъдат обезщетявани съобразно правилото на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД – т. е. по цени на производител за живо тегло за съответния вид и категория животни, независимо от конкретната производствена и стопанска цел, с която животните са били отглеждани и реализирани (за продажба на друго стопанство за клане, за износ или за добив на продукти), респективно независимо от специфичните им подвидови и възрастови характеристики. „РОС“ ЕООД е подало искане за отмяна на влезлите в сила съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 АПК против решение № 203/28.03.2022 г. по адм. д. № 631/2021 г. по описа на АС – Хасково, оставено в сила с решение № 11904/21.12.2022 г., постановено по адм. д. № 4196/2022 г. по описа на ВАС, с твърдения, че е налице „ново обстоятелство“ от съществено значение за делото, което при решаването не му е било известно, а именно уведомление от 08.07.2023 г., от което е видно, че производителя „Милениум 2000“ ЕООД, ЕИК 119591422 е предоставяло статически данни на НСИ в релевантния период 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г. В решение № 2180 от 23.02.2024 г. по адм. д. № 10449/2023 г. по описа на ВАС, Петчленен състав - II колегия, е приел за основателно искането за отмяна, като е изложил следните съображения: от представеното уведомление от 08.07.2023 г. от „Милениум 2000“ ЕООД се установява, че дружеството е производител на бройлери и родители за бройлери, както и че доколкото дружеството не е произвеждало и отглеждало кокошки–носачки за производство на яйца, то не е подавало информация към НСИ за цени на производител в селското стопанство за тази категория животни. Петчленният състав на ВАС е приел, че представеното доказателство обективира новооткрит юридически факт по смисъла на закона, който е от значение за делото, тъй като е относим към предмета на спорното правоотношение доколкото производителят „Милениум 2000“ ЕООД е едно от лицата, предоставило информация (статистически данни), въз основа на която от НСИ е изготвено тримесечното изследване „Цени на производител в селското стопанство“ за първото тримесечие на 2021 г., послужило за определяне по реда на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД на размера на дължимото обезщетение на „Рос“ ЕООД за принудително унищожени кокошки – носачки, поради установено огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците. При тези съображения и на основание чл. 239, т. 1 АПК са отменени решение № 203/28.03.2022 г. по адм. д. № 631/2021 г. по описа на АС – Хасково, оставено в сила с решение № 11904/21.12.2022 г., постановено по адм. д. № 4196/2022 г. по описа на ВАС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Хасково. При новото разглеждане на спора е изискана допълнителна информация от НСИ относно индивидуалните данни, предоставени от 7 дружества като респонденти, участвали в статистическо проучване за формиране на тримесечно наблюдение с предмет „Цени на производител в селското стопанство“ за първото тримесечие на 2021 г., въз основа на подписани от представител на всяко от дружествата декларации за съгласие относно предоставяне на данните. Освен изисканата допълнителна информация е представен утвърдения „Въпросник за цените на производител в селското стопанство“ за съответното тримесечие на 2021 г., ведно с Указания за попълването му, съгласно които „Код 144“ отговаря на продукт „Кокошки-носачки на яйца за консумация“ първо качество. От приетите писмени доказателства е установено, че за първото тримесечие на 2021 г. по код 144 в НСИ данни са подали само дружествата „Милениум 2000“ ЕООД и от СД „Марвас-90-Френкеви с-ие“. При подаване на данни до НСО първото дружество е декларирало, че извършва дейност по производство на родителски стада и угояване на бройлери, а второто дружество е подало данни за стокови кокошки с приключил яйценосен цикъл, които са предвидени за клане или са заклани и замразени, стокови кокошки и ярки. В съдебното производство са приети заключенията от назначените съдебно-ветеринарна експертиза и повторната комплексна съдебно-ветеринарна и счетоводна експертиза. Към доказателствения материал по делото е прието и представено писмо от председателя на НСИ до управителя на дружеството-жалбоподател, с което в отговор на запитване на последния му е предоставена информация, че при определяне на средната цена (лв./тон) на кокошки-носачки се вземат предвид единствено цените за първо и второ качество, без да се отчита възрастта и породата. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е счел, че спорът е относно начина на определяне на обезщетението по чл. 144 ЗВМД и неговия размер. Съгласно приложимата редакция на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД обезщетението за животни се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че обезщетението не е следвало да бъде определяно по реда на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД, доколкото от предоставената информация от НСИ за средна цена на цена на производител на „кокошки-носачки на яйца за консумация“ за първото тримесечие на 2021 г. с писмо № УП-1908/20.05.2021 г. не отговаря на условието на разпоредбата „цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни“. Съдът е изложил съображения, че от писмото № УП-1908/20.05.2021 г. на НСИ се установява, че при определянето на средната цена на кокошки-носачки не се отчита възрастта и породата, а от събраните в съдебното производство доказателства се установява, че данните, подадени до НСИ от дружествата „Милениум 2000“ ЕООД и СД „Марвас-90-Френкеви с-ие“, използвани за статистически данни за цена на производител за процесния период за „кокошки-носачки на яйца за консумация“ касаят животни, които не са идентични на конкретния вид и категория унищожени животни. Допълнително съдът е посочил, че в ДР на ЗВМД е налице легална дефиниция единствено за „животни“ (§ 1, т. 33), съгласно която животните са: бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа. Липсват легални дефиниции на понятията „вид“ и „категория“ животни както в ЗВДМ, така и Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Първоинстанционният съд е приел, че за тези две понятия легалните дефиниции се съдържат в ДР на Закона за животновъдството (ЗЖв), където в § 1, т. 4 е предвидено, че понятието „животински вид“ е популация от индивиди със сходни биологични качества, отделена от другите популации чрез една от формите на репродуктивна изолация, а в § 1, т. 7 предвидено съдържанието на понятието „категория“ - група индивиди от една порода, разграничима на възрастов, физиологичен или развъден признак. Съдът също е посочил, че в § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се съдържа легалната дефиниция на „кокошка носачка“, като кокошка над 18-седмична възраст от вида Gallus gallus, която се отглежда за добив на яйца за консумация. С тези аргументи решаващият съд е приел, че разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД изисква предоставените от НСИ цени на производител да са относими не само към конкретния вид, но и към конкретната категория животни и следва да отчитат породата и разграниченията по възрастови и други физиологични или развъдни признаци между отделните видове животни, каквито за конкретния случай не са представени, поради което административния орган е следвало да приложи нормата на чл. 144, ал. 3 ЗВМД. Заключенията по назначените и повторната комплексна съдебно-ветеринарна и счетоводна експертиза са дали отговор на поставената задача да се изчисли пазарната стойност на производител за килограм живо тегло за кокошка-носачка от порода Ломан браун на възраст 41 седмици, с тегло 2 кг, съгласно Методиката за изчисляване на пазарните цени на различните видове и категории птици във връзка с критериите по чл. 144а, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, утвърдена със Заповед № РД 11-698/08.03.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ, през първото тримесечие на 2021 г. Според вещите лица пазарната стойност на производител за килограм живо тегло за кокошка-носачка от порода Ломан браун на възраст 41 седмици и с тегло 2 кг за първото тримесечие на 2021 г. е в размер на 5,41 лв./кг живо тегло. На тази основа е изчислено, че общия размер на обезщетението за умъртвените кокошки-носачки на „РОС“ ЕООД с общо тегло 77 940 кг е в размер на 421 655,40 лв. При тези фактически и правни установявания решаващият съд е приел, че изчислената от вещите лица пазарната стойност на производител за килограм живо тегло за кокошка-носачка в най-пълна степен отговаря на целта на закона, тъй като собственика ще получи сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока, което определя в най-висока степен справедливо и пълно обезщетяване на собственика на умъртвените животни за реалните щети, които е понесъл от погиването им. При тези съображения административният съд е изменил процесния акт в оспорените части, като е увеличил определеното обезщетение от 108 336,60 лв. на 421 655,40 лв., съответно е увеличил и общия размер на сумата за изплащане от 200 377,90 лв. на 513 696,70 лв., и е присъдил разноски. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Не се споделят доводите на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение на приложимостта на чл. 144, ал. 3 ЗВМД. Меродавен е момента дали подадената информация от НСИ с писмо № УП-1908/20.05.2021 г. отговаря на законовите условия на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД. Настоящият касационен състав споделя изводите на съда, че доколкото в ЗВМД липсват легални дефиниции на термините „вид“ и „категория“ за животни, то съдържанието на тези термини следва да се вземе от § 1, т. 4 и т. 7 от ДР на ЗЖв, с оглед заложените от законодателя цели на двата закона - ЗЖв и ЗВМД. От представените доказателства е установено, че в предоставената информация от НСИ за процесния период не се покриват условията на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД, именно защото в самото писмо е посочено, че НСИ „не събира данни за кокошки-носачки по порода“, въпреки че в запитването си административния орган е изискал именно информация за цени на производител за кокошки-носачки от порода Ломан браун. Неоснователни са възраженията на касатора отнасящи се до предоставените статистически данни преценката им от съда. Обстоятелствата, че предоставените данни до НСИ от дружествата „Милениум 2000“ ЕООД и СД „Марвас-90-Френкеви с-ие“ са за различни вид и категория животни, обосноват извод, че в конкретния случай предоставената информация за средна цена на производител за процесния период е несъответна. Не се споделят доводите на касатора за необоснованост на мотивите на съда по отношение на представените писма на изпълнителния директор на БАБХ, съдържащи указания до директорите на Областните дирекции по безопасност на храните. Писмата съдържат указания каква информация следва да се изискана от НСИ при попълване на заявленията, с оглед легалната дефиниция на термина „категория“ в § 1, т. 7 от ДР на ЗЖв. Настоящият касационен състав счита за нужно да посочи, че изменението на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД е обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2020 г. и са влезли в сила от 14.02.2020 г., а термина „категория“ от § 1, т. 7 от ДР на ЗЖв е последно изменен като съдържание с ДВ, бр. 26 от 2010 г. В този смисъл правилно АС-Хасково е приел, че представените писма са индикации за нарушаване на принципите на предвидимост, последователност и равно третиране на сходни случаи именно поради факта, че тези писма са издадени две години след изменението на ЗВМД. С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на „Рос“ЕООД следва да се присъдят разноски по делото в размер на 766.94 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента)-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 28.07.2025г.. с адвокат Е. Влахова, с отразена заплатена сума р размер на 1500 лева., при неуважено възражение за прекомерност от касатора предвид фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение