Определение № 322 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5717/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място],, чрез процесуалния му представител адв. Е. С., за допълване на определение на касационния съд за недопускане на касационното обжалване на въззивно решение с присъждане на сторените разноски в касационното производство. Поддържа се, че искането е заявено в отговора на касационната жалба, представено е пълномощно и доказателство за заплащане на сумата. Ответникът Д. И. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. А., в отговор на искането заявява, че е заплатил всички разноски за производството и представя фотокопия на вносни бележки. Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателно. В отговора на касационната жалба и отделно в отговор против изложението на касационните основания е заявено искане за присъждане на сторените за касационното производство разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие между дружеството и адв. С., в който е отразена като заплатена сумата от 1040 лева за отговор и защита по делото пред ВКС. Представено е и платежно нареждане за кредитен превод на същата сума от 25 юни 2014 г. С определение № 357 от 12 март 2015 г. по настоящото дело съдът не допусна касационното обжалване на решение № 81 от 30 април 2014 г., постановено по гр.д. № 140 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2014 г. Същевременно, представените от касатора М. вноски бележки съответно от 13 март и 19 март 2015 г. са с отразено като основание за заплащането „разн. по дело 140/2014 В.”, поради което не може да се приеме, че се отнасят до разноски, дължими в касационното производство. Тъй като са налице основанията на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение