Определение № 50264 от 25.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1394/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5601/28.06.2022 г. на „АБВ - Инвест“ ЕООД - [населено място], за допълване на постановеното по делото определение № 303 от 30.05.2022 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че при постановяване на определението в производство по чл.288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от молителя, в отговора на касационната жалба, искане за разноски. Поради това се поддържа искане за допълване на определението и за присъждане на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, чието извършване е доказано с приложен към отговора по чл.287, ал.1 ГПК договор за правна защита и съдействие. Препис от молбата е връчен на насрещната страна Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело“ със седалище в [населено място], която не е изразила становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. С постановеното по делото определение № 303 от 30.05.2022 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 20 от 29.01.2021 г. по в. т. д. № 312/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 42 от 19.03.2019 г. по т. д. № 2/2018 г. на Окръжен съд - Русе за отхвърляне на предявения от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело“ против „АБВ - Инвест“ ЕООД иск за заплащане на сумата 58 048.32 лв., претендирана по правилото на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД като платена на отпаднало основание - прекратен поради виновно неизпълнение от ответника договор от 11.12.2014 г., и са присъдени разноски на ответника по чл.78, ал.3 ГПК. В определението за недопускане на касационно обжалване съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по отговорността на страните за разноски, като след преценка на фактите по делото намира, че молбата за допълване на определението по реда на чл.248 ГПК е основателна. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК право на разноски има ответникът по касация - молител в настоящото производство, „АБВ - Инвест“ ЕООД. В срока по чл.287, ал.1 ГПК молителят е депозирал отговор на подадената от ИА „Военни клубове и военно - почивно дело“ касационна жалба, в който е формулирал искане до касационната инстанция за присъждане на разноски. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.06.2021 г., сключен с адв. Б. М., в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение за целите на производството пред ВКС по обжалване на решението по т. д. № 312/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново в размер на 5 550 лв. и е вписано, че възнаграждението е платено в брой при подписване на договора. При така установените обстоятелства следва да се приеме, че молителят е доказал реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 550 лв., които ответникът по молбата /касатор в производството по чл.288 ГПК/ следва да бъде осъден да му заплати. В предоставения срок за отговор ответникът не е възразил срещу размера на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, поради което възнаграждението се дължи в размера, в който е уговорено и платено. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,