Решение № 6043 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2012 г.

Решение № 6043 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Борина АБВ" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Стоян Жеков срещу решение № 4172/19.07.2012 г., постановено по адм. дело № 5242/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 101007237/02.12.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП- гр. София, потвърден с решение № 720/2.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди на месец април 2005 г. и ноември 2006 г. и по ЗКПО (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., вследствие извършено увеличение на финансовия резултат и определени допълнителни задължения за корпоративен данък. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Едно от оплакванията е свързано с компетентността на органа по приходите, издал акта, който е с изнесено работно място в гр. Кюстендил, а дружеството е регистрирано в гр. София, с което възражение съдът не се е съобразил. Относно прилагането на материалния закон, по ЗДДС (отм.) съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), че данъкът е платен по "ДДС. сметка", както и неправилно съдът не съобразил и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и събраните писмени доказателства. Налице са и двете предпоставки по чл. 64, ал. 1, т. 3 и 4 ЗДДС (отм.) и неправилно съдът е приел обратното. За облагането с корпоративен данък отново касаторът излага оплаквания за несъобразяване на съдебното решение със счетоводната експертиза, която е доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не е по-ниска от тази на другите доказателства. Останалите доводи, развити в касационната жалба са досежно фактическите установявания по спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, както и се иска присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Жеков. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" чрез процесуалния си представител юриск. Шейретов я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение, както и е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение, тъй като съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: В частта по ЗДДС (отм.) първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по издадени фактури от "Сандрини А" ЕООД и "Крами КМ" ООД през месец април 2005 г. и с предмет на доставките "покупка на стоки", "получена услуга" и "покупка на услуга", е приел, че не са налице доказателства за реалността на доставките, поради което не са налице и предпоставките по чл. 63, чл. 64 и чл. 65 ЗДДС (отм.) за право на приспадане на данъчен кредит. Според съда за да се постигне това, е необходимо да е осъществена реална облагаема доставка по чл. 6 ЗДДС (отм.). Изложени са мотиви, макар да е налице осчетоводяване на данъка при доставчиците, което е установено от съдебно-счетоводната експертиза, липсата на доказателства за реалността на доставките е пречка да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е установил и че липсва конкретизация по издадените на жалбоподателя фактури относно стоките, респ. услугите, нито е ясно каква е последващата реализация на доставките. Макар според съда да е установено по делото, че по доставките от "Сандрини А" ЕООД и "Крами КМ" ООД данъкът е платен по "ДДС-сметка", при липсата на доказателства за реалност на доставките, законосъобразно с ревизионния акт не е признато правото на данъчен кредит. Относно облагането по ЗКПО (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и определен допълнителен корпоративен данък, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са увеличили финансовия резултат. Мотивите на съда за отделните ревизирани периоди с както следва: 1). за 2004 г. съдът е приел, че правилно за тази ревизирана година е приложен особения ред на облагане по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК поради непредставяне на счетоводна документация. В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил и съдебно-счетоводната експертиза, която е установила липса на документална обоснованост по отношение на разходите в размер на 885 000 лв. за външни услуги от "Ниго Трейдинг" ЕООД и "Хава Комерс" ЕООД. Според съда не са опровергани констатациите в ревизионния акт. 2). за 2005 г. увеличението на финансовия резултат е на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) с данъчната основа по фактурата, издадена от "Крами КМ" ООД, тъй като според съда правилно приходните органи са приели, че няма доказателства за осъществяване на услугите. Според съда обстоятелството, че дружеството разполага с редовни от външна страна документи, не е достатъчно за да се приеме, че разходите действително са осъществени. Установената разлика по оборотната ведомост на дружеството и отчетения приход по отчета за приходите и разходите (ОПР) в размер на 316 986,73 лв. е заведена по с/ка 601 "Разходи за материали", като същата е изписана през процесния период и затова няма салдо. 3). за 2006 г. счетоводният резултат законосъобразно според съда е увеличен с разходите по трите фактури, издадени от "Ю Би Ем Груп" ООД на стойност 10 500 лв., за които данните по делото са само, че са отразени в дневниците за продажби и справката-декларация по ЗДДС. Съдът е установил, че и съдебно-счетоводната експертиза не е могла да даде отговор относно счетоводните отразявания от страна на доставчика по издадените от него три фактури, нито дали е извършено плащане. Относно твърдението на жалбоподателя, че получените услуги са вложени в последващата търговска дейност на дружеството според съда се опровергава от отсъствието на данни относно тяхното естество. Обжалваното решение е правилно постановено. В частта по ЗДДС (отм.). Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при недоказване реалността на фактурираните доставки не води до признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Реалността на доставката е основополагаща предпоставка, без наличието на която не може законосъобразно да се упражни посоченото материално право. Липсата на реалност възпрепятства правото на приспадане, дори и да са налице другите изискуеми по закон предпоставки. Съгласно чл. 6 ЗДДС (отм.) налице е облагаема доставка, когато е установено прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стока, респ. извършването на услуга срещу насрещна престация. В настоящия случай не е установено по процесните доставки от "Сандрини А" ЕООД, "Крами КМ" ООД и "Ю Би Ем Груп" ООД реално да са осъществени. Във фактурите като предмет на стопанските операции е посочено "покупка на стоки", "получена услуга" и "покупка на услуга", поради което тяхното неконкретизиране затруднява установяването каква стока е прехвърлена, респ. какви услуги са извършени. Единствено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че по фактурите на "Сандрини А" ЕООД се касае за доставки на безалкохолни напитки, бира, кафе и чай, но липсата на доказателства за предаването на собствеността на тези стоки от доставчика към получателя, а това възпрепятства установяването реалността на доставките. Обстоятелството, че по доставките данъкът е внесен по "ДДС-сметка" не означава прилагане на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като това може да стане, само ако е установена по безспорен начин реалността на доставките, а такива доказателства по делото липсват. Относно доставчика "Ю Би ЕМ Груп" ООД е фактурирана доставка на услуга, отново без конкретизирането й, поради което мотивите за горните доставчици, важат и за този. В частта по ЗКПО (отм.). За 2004 г. правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че законосъобразно ревизията за процесната година е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК поради непредставена счетоводна документация. Затова и съдът правилно е приел, че ревизията се е съобразила с разходите на дружеството съгласно справките-декларации и дневниците за покупки, които възлизат на 2 557 211,47 лв. и посочените такива в ГДД за 2004 г., които са 2 225 428,53 лв. Освен това установено е по делото, че по ОПР са отразени разходи за материали за 23 000 лв., а за външни услуги 885 000 лв., а балансовата стойност на продадените активи е 1 317 000 лв. Правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите в ревизионния акт, че извършените разходи са в размер на 1 317 000 лв. и по този начин законосъобразно е формиран финансовия резултат и определен корпоративен данък в размер на 71 774,77 лв. За 2005 г. като се вземе предвид, че в частта по ЗДДС (отм.) не е установена реалността на доставката по издадената от "Крами КМ" ООД фактура с предмет "получена услуга", то законосъобразно и съдът е приел, че финансовият резултат на дружеството правилно е преобразуван на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Освен това правилно с установената разлика от 316 986,73 лв. е преобразуван финансовия резултат на същото основание - чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), като посочената разлика е образувано от изписаните по оборотната ведомост стоки от дружеството за 346 683,49 лв. и отчетения приход за тях по ОПР и ГДД в размер на 29 696,76 лв. За 2006 г. законосъобразни са изводите на съда, че правилно счетоводният финансов резултат е увеличен с фактурите, издадени от "Ю Би Ем Груп" ООД, възлизащи общо на 10 500 лв., за които е установено, че са отразени само дневниците за продажби и справката-декларация по ЗДДС (отм.). Правилно съдът е установил, че съдебно-счетоводната експертиза не е дала отговор относно счетоводните отразявания от страна на доставчика по трите фактури, нито дали е извършено плащане. Правилно съдът е счел за неоснователно твърдението на касатора, че процесните услуги са вложени в последващата търговска дейност на дружеството, за което липсват каквито и да било доказателства. Не е конкретизирано какви точно са фактурираните услуги, което показва, че те доказват документална обоснованост - чл. 23, ал. 2, т. 10 (отм.). Неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил, че ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на органа, който го е издал. Обстоятелството, че ревизиращият орган е с изнесено работно място в гр. Кюстендил не е пречка да извърши ревизия на касатора, който е със седалище и адрес на управление в гр. София. След като органа, издал ревизионният акт е служител в ТД на НАП - София, а за това обстоятелство няма спор между страните, няма пречка той да извършва ревизии, респ. да издава ревизионен акт поради наличие на териториална компетентност, която за ТД на НАП е за гр. София, гр. Перник, гр. Благоевград и гр. Кюстендил. В този смисъл ревизионният акт е валиден, а не нищожен, каквито са доводите на касатора. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав след като извърши проверка на обжалваното решение на първоинстанционния съд с оглед изложените оплаквания в касационната жалба не установи да са допуснати сочените нарушения, които да доведат до неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане за присъждане на такова юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,