Определение № 60193 от 05.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1797/2020 г.

Производството по т.д. № 1797/2020 г. е приключило с постановяване на решение № 60075 от 23.06.2021 г., с което след отмяна на решение № 142 от 14.07.2020 г. по в.т.д. № 42/2020 г. на Апелативен съд – Варна, е постановено ново решение по същество за отхвърляне на предявения от „Руменс“ ЕООД срещу „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че „Руменс“ ЕООД не дължи сумата от 54 490.98 лв., представляваща коригирана стойност на потребена ел.енергия за периода от 06.09.2018 г. до 04.12.2018 г., по фактура № [ЕГН]/23.01.2019 г., за обект, находящ се в [населено място], ЗПЗ, Завод за безалкохолни напитки, клиентски номер [ЕГН]. С касационното решение, постановено в производство по чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав се е произнесъл и по отговорността за разноските, като в полза на ответника по иска – „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД са присъдени разноски по делото /заплатени държавни такси, възнаграждение за експертиза и за събиране на гласни доказателства, адвокатски хонорари/ в общ размер на 18 201.64 лева за всички инстанции. В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба с вх. № 65872 от „Руменс“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с искане за изменение на решението в частта за разноските, след произнасяне по същество по релевираното възражение за прекомерност на договореното и заплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение за всяка една от инстанциите. В молбата са развити доводи за основателност на възражението, предвид фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че делата за корекции на сметка за ел.енергия са масови, еднотипни и по тях се извършват едни и същи процесуални действия, поради което за всяка от инстанциите не би могло да се присъди по-високо адвокатско възнаграждение от 3 360 лв. Искането за изменение на решението в частта за разноските е оспорено от ответника в депозиран по делото писмен отговор. Твърди, че не са налице кумулативните предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото и всички извършени от пълномощниците на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД процесуални действия. В производството по делото е реализирана адвокатска защита, изразяваща се не само в депозиране на отговори на исковата молба, на въззивна и касационна жалба, с приложения към последната, но и представяне на множество писмени доказателства, ангажиране на съдебно-електротехническа експертиза и изследване на правоотношения, регламентирани от множество законови и подзаконови нормативни актове. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното касационно решение в частта за разноските, съставляващи договорено и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение – по 5 184 лв., с вкл. ДДС, за всяка от трите инстанции. Искане за присъждане на адвокатския хонорар е своевременно и надлежно заявено при инстанционното разглеждане на делото, като в производството пред ВКС е представен и обобщен списък по чл.80 ГПК. В мотивите към решението, при отчитане на съдебната практика относно изискването за надлежно мотивиране на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изрично е отразено, че искането на ответника по касационната жалба, основано на чл.78, ал.5 ГПК, е бланкетно - липсва позоваване на предвидени в тази норма предпоставки за редукция на заплатеното от ответника по иска /касатор/ адвокатско възнаграждение. Разгледано и по същество, искането за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски на касатора /ответник по иска/, не може да се прецени за основателно. Действително, търговското дружеството - ищец, сега молител, е възразило срещу размера на заплатения от ответника адвокатски хонорар пред въззивната и касационна инстанция. Видно от приложените доказателства е, че договорената и заплатена от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД цена на адвокатска защита, с вкл. ДДС, е под двукратния минимален размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. Преценявайки както фактическата, така и правна сложност на конкретното дело, и обема на защита на ответното дружество при упражняване на всички допустими процесуални права, не може да се изведе извод за несъответствие между размера на адвокатското възнаграждение на ответното дружество и усилията на защитата във въззивното и в касационното производство. Поради това, липсват предпоставки за намаляване на договорения и присъден с решението адвокатски хонорар, което обуславя неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение