Определение № 1128 от 01.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Н. С., К. С. С. и Н. С. С., действащи чрез Д. Г. против решение № 480/14.01.2010 г. на Окръжен съд – С. З., постановено по въззивно гр.д. № 592/2009 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на О. съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Представено е изложение по чл. 285 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна З. К. С. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че жалбата е неоснователна. По заявените основания за допускане на касационното О., съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното: С решението, против което е подадена касационната жалба, е потвърдено това на първостепенния съд, с което е развален поради неизпълнение до размера на ½ ид.ч. договор по нотариален акт № 180 от 1993 г.. С него К. А. С. и съпругата му З. А. С. са прехвърлили на сина си С. К. С. свой недвижим имот, притежаван в условия на съпружеска имуществена общност срещу задължение за издръжка и гледане. Исковата молба е подадена от З. К. С. в качеството си на един на наследниците на приобретателите против Р. Н. С., К. С. С. и Н. С. С. – наследници на приобретателя. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира че не са налице основания за допускане на касационното О.. Поставеният въпрос дали съдът е длъжен да прецени събраните пред него и първата инстанция доказателства не е разрешен от въззивния съд в противоречие са приложените съдебни решения. В обжалвания съдебен акт са изследвани всички относими доказателства и доказателствени средства, въз основа на които съдът е стигнал до фактически и правни изводи. Въпросът длъжен ли е съдът да обсъжда поотделно гласните доказателства, когато са противоречиви, е без значение за постановения резултат. Съдът не е приел, че свидетелите дават противоречиви показания относно един и същи факт, а е преценявал кои от тях за какви обстоятелства свидетелстват и съответно, при преценка в съвкупност на всички доказателства, е приел за установено фактическата обстановка по спора. За свидетелите Н., Х. и Л. е прието, че установяват плащане на парични суми от задължените лица на кредиторите, но не и периода, през който е давана паричната издръжка, през какъв интервал от време, а също и нейния размер. Освен това е посочено, че договорът е за натурална издръжка и гледане, като липсва споразумение между страните по договора за трансформирането й в парично задължение, така, че с последното няма как да се приеме за точно изпълнение по договора. Въпросът съдът дължи ли съвкупна преценка на доказателствата не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие със посочените съдебни решения от касатора, а и е в съответствие с разпореденото в чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Разбирането на касатора, че гласните доказателства не се преценяват в съвкупност помежду си и с всички други доказателства по делото, не съответства нито на закона, нито на приетото по приложените съдебни решения. Повдигнатия материалноправен въпрос дали може да се развали договора, ако неизпълнението по него е незначително, е без значение за постановеното решение, тъй като съдът не е приел такова, а е стигнал до заключение за пълно неизпълнение на договорните задължения от приобретателя, съответно от неговите наследници. Твърдението на касаторите, че от доказателствата се установява нещо друго, е оплакване за неправилност, но не и основание за допускане на касационно О.. В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Мотивиран от горното, съдът