Определение № 4667 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3495/2025 г.

ВАСВторо отделение07.05.2025 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5339 от 17.02.2025г., постановено по адм. дело № 12610/2024г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА М. Ю. Ф., [ЕГН], с адрес: [жк], [улица], гр.София, да заплати на Столична община разноски в размер на 100 лева. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Ю. Ф. чрез пълномощник - адв. В. Панчев, против определение № 5339 от 17.02.2025г., постановено по адм. дело № 12610/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ф. срещу заповед № САГ23-РА-30-371/25.07.2023 г. издадена от главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен архитект на Столична община, в писмено възражение, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено и претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение, Административен съд – София-град, на основание чл. 159, т. 5 АПК, оставя без разглеждане жалбата на М. Ю. Ф. против заповед № САГ23-РА-30-371/25.07.2023 г. на главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: „Магазин“, който навлиза в уличната регулация, със застроена площ около 41 кв.м., с размери 9,8 Х 4,2 м., представляващ монолитна тухлена сграда със стоманобетонна плоча, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1110.85 по КККР, УПИ VІІІ-292, кв.5, м. „Факултета“, навлизащ в ПИ с идентификатор 68134.1110.84 по КККР на гр.София, район „Красна поляна – Столична община с извършител Р. А. С. (б.ж. на гр.София) построен в имот, собственост на М. Ю. Ф. и В. А. В. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена. Констатира, че заповедта е връчена по реда на § 4, ал.2, изречение 2 ЗУТ, което се установява от приложените по делото писмо изх. № РКП22-ТК00-22/22.08.2023 г., протокол от 14.09.2023 г. и протокол от 03.10.2023 г. Сочи, че дори да не са налице предпоставките за връчване по този ред със заявление вх. № РКП23-ГР94-1041/11.10.2023 г. Ф. и В. В. са направили искане до кмета на район „Красна поляна“ за спиране на заповед № САГ23-РА-30-371/25.07.2023 г. на главен архитект на Столична община, с твърдение за започнала процедура за издаване на удостоверение за търпимост на строежа. По тези съображения съдът приема, че оспорващата е била запозната към 11.10.2023 г. с издадената заповед за премахване на незаконния строеж, поради което на основание чл. 159, т.5 АПК приема подадената на 11.11.2024 г. жалба за просрочена и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Правилно съдът приема, че подадената жалба е просрочена. Видно от доказателствата по делото е, че до Ф. е изпратено по пощата писмо, изх. № РКП22-ТК00-22-

от 22.08.2023 г., съдържащо данни за издадената заповед № САГ23-РА-30-371/25.07.2023 г. на главен архитект на Столична община, срок и място на получаване, което писмо е върнато на подателя като неполучено от адресата на посочения постоянен адрес. В тази връзка административният орган предприема процедура по уведомяване по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ. От представения по делото протокол (л.15) е видно, че на 14.09.2023 г. на мястото на строеж – „Магазин“, [жк], [улица] на таблото за съобщения в сградата на район „Красна поляна“ е залепено съобщение с идентичен текст на този от изпратеното на 22.08.2023 г. уведомително писмо. В указания в съобщението 14 дневен срок за получаване на административния акт Ф. не се е явила в районната общинска администрация „Красна поляна“ за получаване на заповедта. Въз основа на установеното административният орган законосъобразно е изпълнил процедурата, регламентирана в разпоредбата на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, като съобщаването е извършено чрез залепяне на уведомление на строежа и на таблото за обявления в район „Красна поляна“ – Столична община. По смисъла на цитирания текст страната се счита за редовно уведомена предвид законовата фикция, съгласно която документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Законоустановеният срок за получаване на заповедта, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, е изтекъл на 28.09.2023 г. (четвъртък, присъствен ден), а от следващия ден започва да тече 14-дневния срок по чл. 215, ал.4 ЗУТ за обжалване на заповед № САГ23-РА-30-371/25.07.2023 г. на главен архитект на Столична община, който е изтекъл на 12.10.2023 г. (четвъртък), присъствен ден. От представеното по делото саморъчно написано от М. Ф. заявление, вх. № РКП23-ГР94-1041 от 11.10.2023 г. (л.17) се установява, че същата е била запозната със заповедта и е искала спиране на административното производство от кмета на район „Красна поляна“ – Столична община, но без да е подавала жалба до съда срещу административния акт. Жалбата до съда е подадена на 11.11.2024 г. (вх. № САГ22-ТК00-1592-(7)/11.11.2024г.). Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че жалбата на Ф. е просрочена и е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните за провеждане контрола за законосъобразност на процесната заповед, поради просрочие на оспорването, което води до недопустимост и прекратяване на образуваното производството, на основание чл. 159, т.5 АПК. Неоснователни са наведените от частната жалбоподателка доводи за търпимост на строежа, тъй като такива биха разглеждани при допустима жалба. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Предвид изхода на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство се явява основателна, поради което, на основание чл. 143, ал.3 АПК, в полза на Столична община следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби