Определение от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6808/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" чрез адв. Пачаманов и адв. Герджиков против Решение №2279/08.04.2024 г. на Административен съд – София – град (АССГ), постановено по административно дело №2905/2022 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-1500/6#3/16.02.2022 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 137 лв. С твърдения за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУПДВ №01-1500/6#3/16.02.2022 г., както и да му бъдат присъдени сторените разноски, посочени по списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Пачаманов, който представя писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Асоциация на млекопреработвателите в България“, ЕИК 121806782 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Лагера“, бл. 44, вх. А – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Райчинова по съображения, изложени в хода на устните състезания и в представените писмени бележки. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна поради прекомерност. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е АУПДВ №01-1500/6#3/16.02.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с който на основание чл. чл. 54, § 1 и чл. 60 от Регламент (ЕС) №1306/2013 е установено на Сдружение „Асоциация на млекопреработвателите в България“ публично държавно вземане в размер на 5 032 982.31 лв., представляващо сбор от извършените междинни и окончателни плащания по промоционална програма „Европейски млечни продукти всеки ден“ по сключен договор за финансово подпомагане №6/12.04.2012 г. поради доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия. АССГ приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма и със съдържание, отговарящо на чл. 59, ал. 2 АПК. За да отмени същия, излага мотиви за това, че: 1. административното производство е образувано с писмо с изх. №01-1500/6/19.01.2022 г. след като е изтекъл преклузивният срок по чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013. Този срок тече според него от постъпването на Доклад на OLAF по дело №OF/2012/0565/B, установяващ нередността, на която административният орган се позовава, в ДФ „Земеделие“ на 25.05.2018 г.; 2. основателно е възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по чл. 171 ДОПК във вр. с чл. 3, § 3 от Регламент (ЕО Евратом) №2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Позовавайки се на решения на СЕС по тълкуването на чл. 3, § 1 и ал. 2 към същия от Регламент (ЕО Евратом) №2988/95 относно началния момент, от който започва да тече давността при продължаваща или повторно извършена нередност, съдът приема, че в случая тя започва да тече прекратяването на нередността с връщането на банковите гаранции на жалбоподателя и според чл. 171 ДОПК това е датата 01.01.2016 г. Петгодишният давностен срок е изтекъл на 01.01.2021 г., а административното производство по издаването на АУПДВ е открито на 19.01.2022 г.; 3. Докладът на OLAF не доказва наличието на обективния и субективния елементи на „изкуствено създадени условия“, разяснени с Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12. Доводите на касационния жалбоподател за неправилност на така постановеното решение са следните: 1. изтичането на срока по чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 не преклудира възможността за образуване на административно производство за издаването на АУПДВ, тъй като този срок касае отношенията между държавата членка и ЕК, а не отношенията между ДФ „Земеделие“ и бенефициера. Позовава се на решение на ВАС по дело 9469/2023 г.; 2. жалбоподателят не е направил възражение за изтекла погасителна давност, а давността не се прилага служебно от съда. Това възражение не е заявено своевременно и е преклудирано. Дори и да се приеме, че това не е така, при многогодишни програми, каквато е процесната, давността започва да тече от прекратяването на програмата с изричен акт (чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент (ЕО Евратом) №2988/95), а такъв акт по отношение на програмата липсва; 3. Неправилност на преценката на съда на доказателствената сила на доклада на OLAF като официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от жалбоподателя относно неговата истинност; 4. съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането от съда на констатациите в доклада на OLAF. Съобразявайки мотивите на оспорения АУПДВ, мотивите на АССГ за неговата незаконосъобразност, доводите в касационната жалба и становището на ответника по касация, подробно изложено в писмени бележки, настоящият касационен състав намира, че за правилното разрешаване на настоящия правен спор е от значение решението на Съда на Европейския съюз (СЕС), което ще бъде постановено по дело С-657/23, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд на Чехия от 04.10.2023 г. със следния преюдициален въпрос: Трябва ли член 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. да се тълкува в смисъл, че с изтичането на предвидения в тази разпоредба 18 - месечен срок се погасява правомощието на държавата членка да изиска от бенефициера възстановяване на неправомерните плащания? Тъй като по въпросите, свързани с тълкуването на чл. 3 от Регламент (ЕО Евратом) №2988/95 относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, СЕС се е произнасял в редица свои решения, вкл. представени от ответника по касация с писмените бележки, не се налага отправяне на преюдициално запитване по настоящото дело досежно дата, от която започва да тече давностният срок и относно въпроса кои действия Европейският съд приема за валидни да доведат до спиране или прекъсване на давността по приложимия чл. 3 от Регламент №2988/95. По така изложените съображения и на основание чл. 253 и чл. 229, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд в състав на първо отделение