Определение № 253 от 04.04.2012 г. на ВКС по д. № 210/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. В. срещу определението на ВКС, четвърто г.о. по ч.гр.д. №616/11 г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу друго определение на ВКС, четвърто г.о. – по ч.гр.д. №404/11 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна: За да остави предходната частна жалба без разглеждане съставът на ВКС, четвърто г.о. е приел, че определението срещу което е насочена не подлежи на обжалване – за разрешените там въпроси е изчерпан предвиденият в закона триинстанционен контрол. Този извод е законосъобразен – определенията на ВКС, с които е разгледал и се е произнесъл по основателността на частни жалби срещу постановените от въззивен съд определения и разпореждания, са окончателни и не подлежат на по – нататъшен инстанционен контрол. Обжалването им е недопустимо - затова правилно подадената срещу окончателно определение частна жалба е оставена без разглеждане от състава на ВКС, четвърто г.о. По изложените в сега разглежданата частна жалба доводи от съществото на спора, ВКС не се произнася в това производство. Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о.