Определение № 2274 от 30.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3622/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба, инкорпорирана в частна жалба с вх. № 19892 от 18.11.2024 г. по регистъра на ВКС, находяща се на л. 5 от ч. гр. д. № 47/2025 г. на ВКС, IV г.о., подадена от Д. К. Н., за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 4550 от 10.10.2024 г. в частта за разноските. Иска се редуциране на присъдените разноски в полза на „Ново Финанс“ ООД за адвокатско възнаграждение до минималните такива съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника по жалба „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място], с който поддържа становище за недопустимост (поради просрочие на молбата – като подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК) и неоснователност на молбата. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 4550 от 10.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3622/2024 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав е оставил без разглеждане частната жалба на Д. К. Н. и М. Н. Б. против определение № 2483 от 21.05.2024 г. по гр. д. № 3850/2023 г. на ВКС, III г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 62 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 37/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, и е прекратил производството по делото. Със същото определение са осъдени Д. К. Н. и М. Н. Б. да заплатят на „Ново финанс“ ООД, с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място], сумата от 2000 (две хиляди) лв. – разноски за производството. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но неоснователна. Адвокатското възнаграждение, заплатено от търговското дружество за защитата му в производството по частната жалба, не е прекомерно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Следва да се посочи още, че според даденото от СЕС разрешение в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, не са обвързващи за съда. В разглеждания случай ответникът по жалба – „Ново финанс“ ООД, е договорил и заплатил адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв. Предметът на правна защита и съдействие е уговорен за „представителство на доверителя във връзка със защита интересите при изготвяне на отговор на частна касационна жалба в производство, образувано по подадена от Д. К. Н. и М. Н. Б. частна касационна жалба срещу доверителя“. Макар в случая да се касае за производство пред ВКС, развиващо се по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и правната сложност на спора да е ниска, определящо е неговото фактическо усложнение, породено от множеството неоснователни и недопустими жалби и искания на жалбоподателите. С оглед извършения от процесуалния представител на ответника задълбочен анализ и изготвянето на правно издържан отговор на частната жалба, обхващащ всички възражения, както и необходимостта от отчитане спецификите на конкретния казус, то уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 2000 лева не е прекомерно и съответства на положения от адвоката труд, който подробно и мотивирано в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК е обосновал доводи и извел аргументи в подкрепа на правилността на обжалваното определение. Изложеното характеризира молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна и налага оставянето ѝ без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,