Определение № 10663 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Де Кафе 2012“ ЕООД, чрез адв. Симеонова, против Определение № 1858 от 08.06.2026 г., постановено по адм. д. № 402/2026 г. по описа на Административен съд – Плевен. С определението е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против изричен отказ за презаверяване на схема за поставяне на преместваем обект и за премахване на кафе-автомат в срок до 30.04.2026г., обективиран в писмо изх. №2600-1155-1/15.04.2026г., подписано от кмета на община Долни Дъбник, а производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Претендира се отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на община Долни Дъбник излага писмено становище за неоснователност на частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ, по жалба на „Де Кафе 2012“ ЕООД, е изричен отказ за презаверяване на схема за поставяне на преместваем обект, на основание чл. 56 ал. 2 от ЗУТ по заявление вх. № 2600-1151/09.03.2026 г., и за премахване на кафе-автомат в срок до 30.04.2026г., обективиран в писмо изх.№2600-1155-1/15.04.2026г., подписано от Кмета на Община Долни Дъбник. За да прекрати производството по делото, съдът е достигнал до извод за недопустимост на подадената жалба на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК, след като е приел, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Определението е правилно. Постановено е след подробен анализ на фактите по делото и на релевантните относно допустимостта на оспорването въпроси. Изведен е правилен правен извод, който се споделя изцяло от настоящата инстанция. Съдебната практика е константна относно характера на схемите по чл. 65, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно същата разпоредба, за преместваемите обекти по ал. 1, т. 1, 2 и 5, се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Индивидуалният административен акт в тази процедура, с който тя завършва, и от който възникват права и задължения за граждани или организации или се засягат техни права или законни интереси, е разрешението за поставяне на преместваем обект или отказът да се издаде такова. Схемата за поставяне, определяща пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта, видно от същата разпоредба, е акт изготвян и одобряван в производството по и за целите на издаването на разрешението за поставяне. Волеизявления на администрацията, които са част от процедура по издаване на краен административен акт представлява междинни актове и нямат самостоятелно правно действие спрямо адресата. С оглед на това оспореното писмо изх. № 2600-1155-1/15.04.2026 г., подписано от кмета на община Долни Дъбник, съдържащо отказ за презаверка на схема за поставяне на преместваем обект и за премахване на кафе-автомат има характера на уведомление и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С оглед изложеното, определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната страна се следва присъждане на своевременно претендирани разноски за адвокатското възнаграждение в настоящото съдебно производство, доказани с приложен договор за правна помощ като реално извършени в размер от 100 /сто/ евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,