Определение № 445 от 21.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 865/2025 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК.

С разпореждане от 18.09.2025г. Районен съд-Бургас е прекратил производството по НЧД №22/2025г. по описа на този съд и е повдигнал спор за подсъдност с Окръжен съд-Русе, изпращайки делото на Върховен касационен съд за неговото разрешаване.

Съдебното производство е образувано по предложение на Окръжна прокуратура-Русе за групиране на наказания, наложени на осъдената Е. Г. С. по присъди на Районен съд-Русе, Районен съд-Бургас и приетата за изпълнение от Окръжен съд-Русе присъда на Окръжен съд-Хайделберг, ФРГ.

Образувано е НЧД №665/2025г. по описа на Окръжен съд-Русе.

С разпореждане от 10.09.2025г. съдия от Окръжен съд-Русе е приел, че съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 НПК компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди на различни съдилища, е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила, като е счел, че това е Районен съд-Бургас, доколкото решението на Окръжен съд-Русе, постановено в производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС не го определя като съд, постановил нова присъда. По тези съображения съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Районен съд-Бургас.

След получаване на делото, съдията-докладчик при Районен съд-Бургас е прекратил съдебното производство по образуваното в този съд НЧД №3251/2025г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, като е приел, че присъдата на Окръжен съд-Хайделберг, ФРГ е влязла в сила след определението на Районен съд-Бургас, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, и по тази причина компетентност за произнасяне на въпросите по чл.306 НПК има българският съд, който е признал и приел за изпълнение в Република България присъдата на немския съд - в случая Окръжен съд-Русе.

Върховен касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и доводите, изложени от спорещите съдилища, намира следното.

Делото следва да се разгледа и реши от Окръжен съд-Русе, който се явява компетентен да се произнесе по въпросите по приложение на чл.306 НПК по осъжданията на Е. Г. С..

От справката за съдимост на осъдената С. се установява, че същата е била осъждана както следва:

1. С присъда №64/11.02.2015г. по НОХД №49/2015г. на Районен съд-Русе, влязла в сила на 11.05.2015г. осъдената С. е призната за виновна за престъпление по чл.197, т.1 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, като е било наложено наказание пробация за срок от шест месеца с двете задължителни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК;

2. По споразумение по НОХД №1970/2020г. по описа на Районен съд-Русе, влязло в сила 09.02.2021г., за извършено престъпление по чл.197, т.1 НК вр. чл.194, ал.1 НК на осъдената С. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години;

3. По споразумение по НОХД №4422/2021г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 03.12.2021г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК на осъдената С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което е отложено за изпитателен срок от три години;

4. С определение по НЧД №5499/2021г. на Районен съд-Бургас е наложено общо наказание между наказанията, наложени по НОХД №1970/2020г. по описа на Районен съд-Русе и по НОХД №4422/2021г. по описа на Районен съд-Бургас - десет месеца лишаване от свобода, като изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен срок от три години;

5. С присъда от 11.07.2024г. на Окръжен съд-Хайделберг, ФРГ по дело №1 Kls 260 Js 1452/24 Е. Г. С. е призната за виновна за извършени на територията на Федерална Република Германия кражби и компютърни измами. Присъдата на немския съд е призната и приета за изпълнение в Република България с Решение №87/22.05.2025г. по НЧД №945/2024г. на Окръжен съд-Русе, влязло в сила на 06.06.2025г., като е съдът е посочил, че деянията съставляват престъпления по чл.194, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.249, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и е наложил наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване.

Последната присъда, влязла в сила по отношение на осъдената С., е тази на Окръжен съд-Хайделберг, ФРГ по дело №1 Kls 260 Js 1452/24. Последиците от тази присъда по силата на чл.8, ал.2 НК следва да се вземат предвид от българските съдилища, независимо от провеждане на процедура по приемане и признаване на присъдата по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС). В тази насока е Решение от 21.09.2017г. по дело № С-171/16г. (делото Бешков) на СЕС. Трайната съдебна практика е установила, че именно датата на влизане в сила на присъдата (решението) на съда на държавата членка на Европейския съюз, определя компетентността на съда в производствата по чл.306 НПК, а не датата на влизане в сила на евентуално постановения акт по признаване и приемане за изпълнение на тази присъда от български съд (срв. Определение №94/30.08.2019г. по н.д. №641/2019г. на 3 н.о., Определение №426/04.10.2023г. по н.д. №690/2023г. на 1 н.о., Определение №303/02.04.2024г. по н.д. №303/2024г. на 2 н.о. и др.).

При проведена процедура по признаване и приемане за изпълнение по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС, компетентен за произнасяне по всички въпроси, свързани с изпълнението на признатия съдебен акт и последиците от това признаване е съдът, който е извършил признаването на този съдебен акт. Признаващият съд следва да се произнася по последиците, които признатият акт има за приложение на правилата на съвкупностите и множеството престъпления, привеждане в изпълнение на наложени наказания по реда на чл.68, ал.1 НК и останалите въпроси, по които е допустимо произнасяне по реда на чл.306 НПК. Това произтича от компетентността на признаващия съд, установена в чл.7, ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, доразвита с разпоредбите на чл.13, чл.18 и чл.19 от същия закон.

В тази насока е и задължителното тълкуване на чл.8, параграфи 2-4 на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (транспонирано със ЗПИИСАННЛСМВЛС), дадено с §2 и мотивирано в т.30-т.36 от Решение от 15.04.2021г. по дело С-221/2019г. на СЕС, съгласно което определянето на общо наказание от изпълняващ съд по посоченото Рамково решение, се допуска от чл.8, параграфи 2-4, и е пряко свързано с адаптирането на наложеното в издаващата държава наказание от компетентния орган на изпълняващата държава, което следва да се извърши от признаващия съд.

Признаващият съд, приел за изпълнение последната влязла в сила присъда на съд на друга държава-членка, е този, който има най-пълни данни за личността на осъденото лице и възможността за преценка по какъв начин да бъдат приложени съответните разпоредби, свързани с определянето на общо наказание, привеждането в изпълнение на отложено наказание, прилагането на чл.27 НК и пр.

При това положение компетентен да разгледа предложението за групиране на наказания на осъдената Е. Г. С. е Окръжен съд-Русе, който е извършил признаването на чуждата присъда и нейното приемане за изпълнение, доколкото групирането на наложените по тази присъда и по влезлите в сила присъди на български съдилища, е елемент от определяне на правните последици на признатия съдебен акт при изпълнението му в Република България.

Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховен касационен съд, ІІІ наказателно отделение