Определение № 498 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 114/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. И. К. в качеството на съдружник на „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД, представляван от адв. Б. Л., срещу разпореждане № 1807 от 05.10.2022г. по в.ч.т.д. № 511/2022г. на САС, 3 състав, с което е върната подадената от него частна касационна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 561 от 21.08.2022г. Частният жалбоподател поддържа, че с подадената жалба се иска съдебен контрол върху недопустим съдебен акт - определение № 561 от 21.08.2022г. по в.ч.т.д. № 511/2022г. на САС, 3 състав, постановен по подадена частна жалба от лице без правен интерес и при липса на процесуален ред за оспорване на съдебен акт, който не прегражда съдебното производство. Поддържа, че с посоченото определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на ответниците в исковото производство Н. Г., М. Г. и И. Г. срещу протоколно определение на първоинстанционния съд, с което е оставил без уважение искането им за прекратяване на производството на основание чл.126, ал.1 ГПК и е уважил евентуалното им искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Намира, че тази частна жалба е била недопустима поради липса на правен интерес на жалбоподателите и отсъствие на процесуален ред за обжалване на отказ на съда да прекрати съдебното производство. Поддържат, че определението на въззивния съд е и очевидно неправилно. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде допусната до разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 561 от 21.08.2022г. по в.ч.т.д. № 511/2022г. на САС, 3 състав, което се явява недопустим съдебен акт. Ответниците Н. Г. Г., М. К. Г. и И. К. Г., представлявани от адв. М. Ел-Т. оспорват частната жалба. Правят искане същата да бъде оставена без разглеждане, тъй като не са изложени съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, а единствено за недопустимост на предхождащия го акт. Поддържат, че определението на въззивния съд, с което се отменя първоинстанционното определение, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада сред определенията, срещу които би могла да бъде подадена частна жалба по реда на чл.274 ГПК. Излагат и съображения за неоснователност на доводите за недопустимост на посоченото определение на въззивния съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба на Н. Г. Г., М. К. Г. и И. К. Г. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 01.03.2022г. по т.д. № 371/2021г. на СГС, ТО, VI-14 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. По подадената частна жалба е поставено определение № 561 от 21.08.2022г. по в.ч.т.д. № 511/2022г. на САС, 3 състав, с което въззивният съд е отменил обжалваното първоинстанционно определение и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия - отстраняване на нередовността на исковата молба, и едва след това – извършване на преценка за наличие на преюдициалност на посоченото в определението дело. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба от Я. И. К. в качеството на съдружник на „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че постановеното от него определение № 561 от 21.08.2022г. не може да бъде обжалвано, тъй като не е преграждащо, нито частна жалба срещу него е предвидена в закона, поради което е върнал подадената частната касационна жалба. Разпореждането е правилно. Постановеното от въззивния съд определение, с което е отменено първоинстанционното определение за спиране на производството и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, няма характера на преграждащо хода на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което не попада в категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Макар определението за отказ да бъде спряно производството по делото да не подлежи на самостоятелно обжалване, правилността му може бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение. Тъй като предмет на настоящото частно производство е процесуалноправният въпрос за обжалваемостта на въззивното определение, с което е отменено първоинстанционното определение за спиране на производството по делото, не следва да се обсъждат като неотносими изложените от частните жалбоподатели доводи за недопустимост, респ. очевидна неправилност на това определение, които могат да бъдат съобразявани само при предвидена в закона възможност за инстанционен контрол на този акт. По изложените съображения настоящия състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,