Определение № 5397 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4655/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. А. Л., чрез адвокат А. Качаунова, против определение № 8832/13.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2726/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - кметът на Столична община, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Г. А. Л., подадена против Заповед № СОА 25 - РД09-2209/07.03.2025 г. на кмета на Столична община, с която е разрешено провеждането на заявеното от Г. С. и Г. Л. с уведомление рег. № СОА25-КЦ01-18526/05.03.2025 г. мероприятие. Единствената разлика от заявеното е, че административният орган е променил мястото за провеждане на флашмоб - политически протест, срещу войната, насилието и репресиите на 08.03.2025 г. от 17.15 ч. до 19.30 ч. на пл. „Славейков", без да се слиза на пътното платно и без да се спира движението на пътни превозни средства и масов градски транспорт. Мястото, което е било посочено от заявителите е Турското посолство, находящо се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 80. По отношение на останалата част от посоченото в акта, съдържанието на отправеното искане е възпроизведено в заповедта, без други промени. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Г. А. Л., подадена против Заповед № СОА 25- РД09-2209/07.03.2025 г. на кмета на Столична община и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че се оспорва заповед, с която кметът на Столична община на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите е променил само мястото на провеждане на мероприятието и то след поискано становище от СДВР и ДАНС. Поради това, административният съд е приел, че оспорената Заповед № СОА 25 - РД09-2209/07.03.2025 г. на кмета на Столична община не попада в предвидените в чл. 12, ал. 2 от същия закон актове, подлежащи на съдебно оспорване по реда на чл. 12, ал. 4 от закона. Съдът е посочил, че в акта не се съдържа забрана за провеждане на мероприятието, поради което заповедта не подлежи на обжалване, поради липса на засягане на права. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав намира за правилен извода на съда, че обжалваната Заповед № СОА 25 - РД09-2209/07.03.2025 г. на кмета на Столична община не е годен за обжалване акт. Реално с нея не се засягат права и интереси на Г. Л.. Законът за събранията, митингите и манифестациите не гарантира на организаторите, избраното от тях място за провеждане на събранията, митингите и манифестациите, поради което с предложението на кмета на общината за промяната му, не се засяга тяхно право или законен интерес. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, на обжалване пред съда подлежи само забраната за провеждане на посоченото мероприятие. Отделно от това, за пълнота следва да се посочи, че към датата на подаване на жалбата до АССГ за Г. А. Л. не е бил налице правен интерес от оспорването, доколкото жалбата е подадена след датата и часа на провеждане на мероприятието, посочено в искането, съответно същото следва да е било проведено. От страна на процесуалния представител на Столична община е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено и в полза на ответника следва да се присъдят 100 лева разноски. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,