Решение № 10664 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Теофанова, срещу Решение № 14594/16.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1166/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на И. Ц. П. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221024004014-091-001/28.07.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1575/12.12.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение оспорва извода на първоинстанционния съд, според който не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Твърди се, че липсват доказателства за настъпване окончателната несъбираемост на вземанията на основния длъжник съобразно чл. 34, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1 ЗКПО. Според изложените в касационната жалба доводи, с вземане на решението за отписване на вземанията, ревизираното лице е причинило намаляване имуществото на управляваното от него дружество, довело до невъзможността за събиране на публичните задължения. Аргументира наличие на доказателства за несъбираемостта на вземанията, както и за недобросъвестно поведение на управителя. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – И. Ц. П., чрез пълномощника адв. Чернев, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22221024004014-091-001/28.07.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1575/12.12.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на И. Ц. П. по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на „Леганет“ ООД, както следва: корпоративен данък за данъчните периоди 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в общ размер на 455 262,03 лв. главница, ведно с 130 887,17 лв. лихви; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.12.2018 г. до 31.05.2024 г. в общ размер на 37 041,73 лв. главница, ведно с 19 641,48 лв. лихви; вноски за ДОО – осигурители за периода от 01.12.2018 г. до 31.05.2024 г. в общ размер на 84 410,53 лв. главница, ведно с 44 821,27 лв. лихви; вноски за ЗО – осигурители за периодите от 01.12.2018 г. до 31.05.2024 г. в общ размер на 35 601,55 лв. главница, ведно с 18 531,60 лв. лихви; вноски за УПФ – осигурители за периодите от 01.12.2018 г. до 31.05.2024 г. в общ размер на 21 113,78 лв. главница, ведно с 11 154,15 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизираните периоди „Леганет“ ООД, чийто управител е П., е отписало вземания в общ размер на 4 327 210,49 лв. от различни дружества – свързани лица, подробно описани в РД. Констатирано е, че всички събрани в рамките на ревизията документи, свързани с осъществяваната от „Леганет“ ООД дейност, са подписвани от ревизираното лице, в т.ч. трудови договори, ГФО и др. Извършен е преглед в информационния масив на НАП, като е установено, че за периода 01.12.2018 г. до 31.05.2024 г. са регистрирани трудови договори на 49 лица, за които са подавани декл. Обр. 1 и 6 в съответствие с Наредба № Н-8 от 2015 г. Констатирано е, че И. П. е лицето, упълномощило счетоводното предприятие, изготвило и подавало декларациите със задълженията на дружеството, които не са внесени. С Протокол № Р-22221024004014-ППД-001/22.11.2024 г. са приобщени доказателства от извършено ревизионно производство на „Леганет“ ООД, приключило с издаване на РА № Р-22220223002375-091-001/08.01.2024 г., с който на дружеството са установени публични задължения за корпоративен данък за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.; за ДОО – осигурители; ЗО – осигурители; УПФ – осигурители и данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. Поради непредставяне на изисканите документи ревизията на дружеството е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. РА не е обжалван и е влязъл в сила. В РА са направени констатации, че дружеството е декларирало документално необосновани по см. на чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО разходи. Освен установените с РА задължения на „Леганет“ ООД, приходните органи са приели, че дружеството има декларирани и невнесени такива за данъци и осигурителни вноски, които са дължими към момента на издаване на процесния РА. С цел събиране на публичните задължения на „Леганет“ ООД има образувано изпълнително дело № 322150024786/2015 г., прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК – поради несъбираемост на задълженията. Наложен е запор на банковите сметки на юридическото лице, по които няма авоари. Според приходния орган дружеството не разполага с други активи за обезпечаване на задълженията, поради което дългът е категоризиран като несъбираем. Ревизиращият екип е формирал решаващ извод, че И. Ц. П., в качеството му на управител на „Леганет“ ООД, е организирал дейността на дружеството по начин, по който не се отчитат коректно разходите, като в случая липсва документална обоснованост на отчетените в особено големи размери на разходите в ревизираните периоди. Посочено е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за установените с РА № Р-22220223002375-091-001/08.01.2024 г. задължения на „Леганет“ ООД, както и за декларираните, но невнесени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и ЗОВ от дружеството съгласно Декларации Обр. 6 за периодите 01.01.2023 г. – 31.05.2024 г. Във връзка с ангажиране отговорността на П. е изтъкнато, че е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред приходните органи. В тази връзка е посочено, че при анализ на представените счетоводни документи и регистри на „Леганет“ ООД безспорно е установено, че са отписани вземания в общ размер на 4 327 210.49 лв. Направен е извод, че от управителя не са предприети действия за събирането им. По отношение на декларираните публични задължения е изтъкнато, че П. е запознат с данните, които се съдържат в тях. Направено е заключение, че управителят е знаел, че формираните задължения не са платени. Аргументирано е наличие на причинно-следствена връзка с мотиви, че укриването е довело до невъзможност за събиране на задълженията от основния длъжник. При оспорване на РА по административен ред, органът по чл. 152, ал. 2 ДОПК е изложил съображения, според които ревизиращите органи са съумяли да установят кумулативното наличие на всички предпоставки, формиращи фактическия състав по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Посочено е, че лицето е отписало вземания от свързани лица, за които не се установяват предпоставките по чл. 34 вр. чл. 37 ЗКПО. Изтъква се, че не е доказано настъпването на обстоятелствата по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО, като няма данни да са предприети действия за събиране на вземанията. Доколкото от ревизираното лице не са представени документи, обосноваващи извършеното отписване, то към 31.12.2022 г. не са налице доказателства за наличие на обстоятелствата, посочени в т. 1 до 6 на чл. 37, ал. 1 ЗКПО. Разходите от отписване на посочените във вторичните счетоводни документи вземания като несъбираеми, законосъобразно не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Посоченото, според горестоящия орган, води до извод, че не е доказано, че се касае за несъбираеми вземания в законоустановения давностен срок, през който период ревизираното дружество е предприело всички законови мерки за тяхното събиране и не е успяло да го стори. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Изложени са съображения, според които не са налице кумулативно изискуемите елементи по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Прието за установено в случая е единствено качеството управител, както и наличието на непогасени публични задължения на дружеството. Посочено е, че остава неясно, в случай че данъчните органи приемат, че на са били налице основанията за отписване на вземанията като несъбираеми, защо не са предприети действия спрямо „Леганет“ ООД в рамките на реализираната по отношение на него ревизия. На следващо място, съдът е посочил, че не е доказана недобросъвестност, а именно – с действията по отписване на вземанията П. да е целял неплащане на публичните задължения. Допълнително е изтъкнато, че не е проследено имущественото състояние на длъжника – дружеството, в рамките на извършената на управителя ревизия, поради което недоказана е останала и предпоставката, предвидена в чл. 20 ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Съгласно чл. 20 ДОПК в случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочват първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. Тълкуването на посочените норми налага извод, че фактическият състав за правомерно ангажиране отговорността на третото лице по реда на чл. 19 ДОПК включва кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК; 3. Действие – някое от действията, описани в нормата – извършване плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка – вследствие на това недобросъвестно действие не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането – чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. Както правилно е приел и административният съд, в конкретния случай се установява наличие единствено на първите две предпоставки, а именно – към ревизираните периоди П. е бил управител на основния длъжник – „Леганет“ ООД, и последният има непогасени публични задължения. В оспорения РА, както и в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ обаче липсват конкретни мотиви коя конкретна хипотеза по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК е осъществил с поведението си П., което съставлява нарушение на императивното изискване за формата и съдържанието на ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК, респ. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, което препятства установяване волята на административните органи и накърнява правото на защита на адресата на акта, което е самостоятелно основание за отмяна. Доколкото са изложени твърдения за отписване на вземания от трети дружества в нарушение изискванията на чл. 34 вр. чл. 37 ЗКПО, поддържани и с касационната жалба, вероятно с ревизионния акт се твърди, че П. е извършил отчуждаване на имуществото на „Леганет“ ООД безвъзмездно. Дори да се приеме, че твърдяното действие осъществява предвидената в закона предпоставка за ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19 ДОПК, недоказани са останалите условия – действието да е извършено недобросъвестно и да е имало за цел лишаване предприятието от възможност да погаси публичните си задължения. Съответно не би могла да е налице и пряка причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността задълженията да бъдат удовлетворени от имуществото на „Леганет“ ООД. Следва да бъдат споделени мотивите на административния съд, според които в рамките на процесната ревизия, от страна на приходните органи, чиято е доказателствената тежест, не са извършени действия, насочени към проучване имуществото на дружеството, както и неустановен е останал моментът на настъпване неговата неплатежоспособност. С оглед изложеното, като е отменил оспорения РА, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,