Определение № 56 от 17.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2675/2021 г.

Производството по делото е образувано по подадена от И. Г. Н. срещу „Пейнетикс“АД /с предишно наименование „Кредибул“АД/ искова молба вх.№607208/26.10.2021г. по чл.47 ал.2 ЗМТА - за прогласяване нищожност на арбитражно решение по в.а.д.№298/10г. на Арбитражен съд към Стопанска асоциация П.. С разпореждане от 27.10.2021г. на Председателя на Първо търговско отделение производството по делото е оставено без движение с указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението ищецът да посочи цена на иска; да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер, определен по реда на чл.71 ГПК; доказателства относно датата на получаване препис от арбитражното решение /с оглед преценка за спазен преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА/; заверено за вярност копие от арбитражното решение. В рамките на срока ищецът е представил молба вх.№68886/22.11.21г., в която е заявил,че не е получавал препис от арбитражното решение, а е научил за него три години след постановяването му – след образуваното изпълнително производство. Поискал е да му бъде продължен срокът за изпълнение на указанията, дадени му с горното разпореждане. Молбата му е уважена,като с разпореждане от 30.11.21г. срокът е продължен с две седмици. В рамките на продължения срок /до 14.11.2021г./ и до настоящия момент действия по изпълнение на указанията за отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба не са предприети от страна на ищеца. Поради това и на основание чл.129 ал.3 ГПК исковата молба подлежи на връщане,а образуваното въз основа на нередовната искова молба производство – на прекратяване. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия Второ отделение