Определение № 1479 от 16.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2173/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Свети Никола“ ООД, [населено място] срещу определение № 430 от 15.07.2024 г. по в. т. д. № 311/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 75 от 12.03.2024 г. в частта за разноските чрез намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита, че в същото липсват мотиви за отхвърляне на молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че присъденото в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като във въззивното производство не са допуснати нови доказателства и е проведено само едно съдебно заседание. Ответникът по частната жалба - „Пол Аграр Кампани“ АД, [населено място] - заявява становище за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 30.09.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за въззивната инстанция, решаващият състав е приел, че присъденото на процесуалния представител на ответника възнаграждение 3000 лв. не е прекомерно, тъй като делото е с фактическа и правна сложност предвид обстоятелството, че предмет на същото са множество претенции по договор за СМР, събрани са и са коментирани голям обем доказателства, в т. ч. заключения на комплексната ССчЕ и СТЕ. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСЕТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение при заявено възражение за прекомерност, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно - действителната правна и фактическа сложност на делото. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав (определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на I т. о, определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о. и др.). Съобразно посочената практика, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат категоричен извод, че с оглед обема на оказаната от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ - изготвен отговор на въззивната жалба, съдържащ подробен анализ на големия обем доказателства по делото и множество доводи и възражения въввръзка с предявените обективно съединени искове, както и участие в проведеното във въззивното производство съдебно заседание, следва да се счете, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер 3000 лв. не е прекомерно, както правилно е преценил и въззивният съд. В подкрепа на горния извод е и фактът, че заплатеното от самия частен жалбоподател на ангажирания от него адвокат възнаграждение за въззивното производство е в размер на 3 500 лв., т. е. в размер, надвишаващ платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение