Решение № 4095 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14126/2018 г.

Решение № 4095 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14126/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е на производство във ВАС за втори път. Производството по него е образувано е по касационна жалба на Д "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП против Решение № 37/13.02.2017 г., поправено с Решение № 384/23.10.2018 г., двете на Административен съд - В. Т., Втори състав, постановени по адм. д. № 920 по описа за 2017 г. на този съд, в частта, с която е отменен РА № Р - 04000414003232 - 091 - 001/10.03.2016 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 177/2.06.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. В. Търново в частта, в която за 2009 г. и 2011 г. са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и лихви върху тях, както и в частта, в която за 2012 г. е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер над 2339,55 лв и лихви върху него в размер на 680,45 лева. Касаторът обжалва решението и в частта, с която Д "ОДОП" - В. Търново към ЦУ на НАП е осъдена да заплати на М. Д. разноски в размер на 3786,85 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. М. Д. не е разполагал със сумата в размер на 75000 лева към 31.12.2008 г., съответно на 01.01.2009 година. Погрешно съдът кредитирал отговора на в. л. под № 2 от СИЕ, доколкото той е хипотетичен. Касаторът моли за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - М. Д. е оспорил КЖ с доводи, изложени в с. з. чрез адв. Стефанов. Моли за оставяне в сила първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за производството пред ВАС, Осмо отделение. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната му част, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С влязло в сила решение № 14223/22.11.2017 г. по адм. д. № 4046/2017 г., състав на ВАС, I отделение, е отменил решение № 43/27.02.2017 г. по адм. д. № 435/2016 г. на АДмС - В. Търново, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане административният съд е отменил частично РА, срещу което е подадена настоящата КЖ. Предмет на спора е била законосъобразността и обосноваността на РА, в която за данъчни периоди 2009 г., 2011 г. и 2012 г. са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДС и лихви върху тях. По време на ревизията е констатирано, че спрямо М. Д. са налице обстоятелства, сочещи на укрити приходи или недекларирани доходи. Прието е от приходните органи, че Драгиев е разполагал с налични парични средства в брой и в размер на 40476,63 лв. в началото на ревизирания период - 01.01.2009 година. Размерът е обоснован с проведената ревизия, приключила с РА № 04 - 1302579/22.01.2014 година. С решение № 403/22.10.2014 г. по адм. д. № 404/2014 г. на АДмС - В. Търново, РА е отменен в частта по ЗДДФЛ за 2008 г. относно задълженията за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер над 22751,94 лева, ведно със съответните лихви, както и в съответната част на осигурителните вноски за ДОО и ЗО за 2008 година и лихвите върху тях. В останалата част жалбата е отхвърлена. С решение № 10162/02.10.2015 г. на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение в обсъжданата част. В РД се съдържа констатация, че крайното салдо - налични парични средства в брой към 31.12.2008 г. е 40476,63 лева, респективно че това е началното салдо към 01.01.2009 година. Административният орган е направил съпоставка на установените доходи на лицето за периода с неговите разходи в брой, констатирайки следните превишавания на разходите: За 2009 г. - 74368,82 лв., за 2011 г. - 7576,15 лв., зае 2012 г. - 28008,54 лева. Превишенията са квалифицирани като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, придобит от други източници. За 2009 г., 2011 г. и 2012 г. са определени данъчни основи. В първоинстанционното решение обосновано е посочено, че несъответствието между констатираните доходи и източници на финансиране с имуществото на РЛ и направените от него разходи, е основание за прилагане оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, на която приходните органи не са се позовали. С аргумента, че е съд по същество, съставът на АДмС - В. Търново е изследвал в акта си дали правилно е определен дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Сумата в размер на 75000 лева представлява съставлява, предоставени от касата на ЕТ "Керпи Саунд - М. Г.", на ФЛ - М. Г. За това обстоятелство са събрани писмени документи - 15 бр. РКО и обяснения. Изслушано е заключение по СИЕ, чието заключение административният съд правилно е обсъдил в хипотезата на чл. 202 ГПК. Според експерта, ордерите са коректно съставени, надлежно са осчетоводени и сумите са отразени при ЕТ. Поради това съдът обосновано е приел, че сумите са били налични при Драгиев през периода 2009 година. Административният съд коректно е добавил към посочения от ревизиращите органи размер - 40476,63 лв. и сумата от 75000 лева. Вещото лице също е дало своето заключение, поради което съдът обосновано е кредитирал варианта по т. 2 от заключението. Съдът правилно е отменил частично РА, като съдебното решение в тази част е валидно и допустимо. Касационните оплаквания във връзка с началното салдо и експертизата са неоснователни. Ако процесуалният представител на Д "ОДОП" - В. Търново е имал възражения срещу заключението, той е могъл да го оспори, включително да постави нови или допълнителни задачи на експерта. Това не е направено и е недопустимо да се оспорва заключението за пръв път в касационното производство. Разноски: По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 1700 лв. от Драгиев, които касационната инстанция му присъжда за производството пред нея. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение