Определение № 3903 от 11.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., гр. София, против определение № 334 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 602/2024 г. по описа на Административен съд - София област, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). За да постанови този резултат е приел, че в случая не се изисква задължителна правна защита, ищецът води множество дела, което предполага наличие на познания, позволяващи му да се защити, при което интересите на частния жалбоподател и правосъдието са гарантирани в необходимата степен и не се налага страната да бъде представлявана от адвокат. Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23 ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП). Отправеното в случая до първоинстанционния съд искане за предоставяне на правна помощ не се основава на конкретни факти и обстоятелства, на твърдяна липса на правна грамотност и непознаване на правото. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в частната жалба, съдържаща в себе си и искова молба, съдът правило е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно която правна помощ по чл. 21, т. 1 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Неоснователни са доводите в частната жалба за липса на познания в областта на правото. Частният жалбоподател е подал искова молба без да е ползвал правна помощ за консултация и/или изготвяне на документи за завеждане на дело, каквато възможност е предвидена в чл. 21, т. 1 ЗПП, а едва след образуване на съдебно производство извежда обстоятелства за липса на правни познания, съответно желание за предоставяне на правна помощ. С оглед изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение