Определение № 2364 от 02.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1859/2024 г.

Производството е образувано по депозирана пред Бургаски апелативен съд молба вх. № /по регистъра на БАС/ 8180/26.08.2024 г. по чл. 389 ГПК на „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД, [населено място] за допускане на обезпечение на предявения от дружеството иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. д. № 20207180400116 на ЧСИ С. Д. с рег. № 718 на КЧСИ. Молбата е изпратена по компетентност на ВКС с разпореждане № 636 от 29.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 305/2024 г. на Бургаски апелативен съд, в което е прието, че с подаването на частна касационна жалба вх. № 8239/28.08.2024 г. срещу постановеното по посоченото дело определение № 397 от 15.08.2024 г. висящността на делото е пренесена пред касационната инстанция. С постановено по чл. 121 ГПК определение № 397 от 15.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 305/2024 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено определение № 1271 от 15.05.2024 г. по гр. д. № 704/2024 г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 109 ГПК е прекратено производството по делото, образувано по предявения от „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД иск за установяване, че ответникът Р. Я. не е собственик на имот с идентификатор 10135.2564.1892 по кадастралната карта и регистри на [населено място] и делото е изпратено по подсъдност на Варненски окръжен съд. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Доколкото съобразно императивното правило на чл. 389, ал. 1 ГПК правото на обезпечение на иска при образуван исков процес може да бъде упражнено до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение на иска може да бъде първоинстанционният или въззивният съд, но не и касационният съд. Използваният в разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК израз „съда, пред който делото е висящо“ сочи, че подсъдността на искането за допускане на обезпечение на предявения иск е в зависимост от това, пред кой съд е висящ материалноправният спор. В настоящия случай към момента на подаване на молбата за допускане на обезпечение на предявения отрицателен установителен иск Бургаски апелативен съд се е произнесъл с определение, с което е потвърдил акта на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Варненски окръжен съд на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 109 ГПК, като срещу определението по чл. 121 ГПК е била подадената частна касационна жалба, подлежаща на администриране. С оглед изложеното подадената молба за допускане на обезпечение на предявения отрицателен установителен иск е подсъдна на първоинстанционния съд, като произнасянето по нея следва да се осъществи след приключването на производството по частната касационна жалба срещу определението на Бургаски апелативен съд по чл. 121 ГПК. По изложените съображения производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и същото да бъде върнато на Бургаски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение