Определение № 9590 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.166, ал.4 АПК. Образувано е по подадена частна жалба от Директор на Териториална дирекция Митница Русе срещу определение №2660/13.08.2025 г. постановено по адм.д.№681 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2025 г. С атакуваното определение е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед №32-224760/23.07.2025 г. издадена от директора на ТД Митница Русе, с която на „Винпром Бяла 2002” ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект представляващ данъчен склад с ИНДС BGNCA00158001", находящ се в гр.Бяла, ул.Любен Каравелов, №1, стопанисван от дружеството за срок от един месец, считано от датата на изтичане на 14 дневен срок от връчване на заповедта на нарушителя и е разпоредена "забрана на достъпа до обекта” на основание чл.124б ал.3 във връзка с чл.124б, ал.1 и чл.124в, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Частният жалбоподател твърди, че определението е издадено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Според изложеното, от доказателствата по делото не се установява, че за дружеството ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Не се доказват по категоричен начин фактическите основания по чл.166, ал.1 АПК. Предвид 14 дневният срок, след който ще бъде приложена ПАМ и който тече от момента на връчване на заповедта, търговецът има възможност да изпълни поетите задължения по договорите си, за периода на запечатване на обекта. Дружеството не е представило каквито и да било доказателства, които да обосновават възможността от настъпване на значителни и трудно поправими вреди в патримониума на жалбоподателя. Изброените от съда факти и обстоятелства не доказват застрашен или накърнен интерес в степен по-голяма от необходимостта от предварително изпълнение на ИАА. Дори да има вреди, те не са от категорията значителни или трудно поправими вреди, което да обосновава спиране на предварителното изпълнение. Неправилно е прието от решаващия състав, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Наличието на продукция в предприятието на жалбоподателя не е новонастъпило обстоятелство, поради което не може да бъде основание за спиране на производството. Неправилно е и позоваването на бъдещи пропуснати ползи. Съдебната практика приема, че тези пропуснати ползи дори за бъдеще време следва да бъдат доказани. А по делото липсват доказателства, които да обосновават изводите направени от съдебния състав. Възразява се срещу приетото от съда, че липсват мотиви в заповедта. В ИАА са изброени правопораждащите факти и обстоятелства за издаването му. Посочена е ясно и недвусмислено целта на предварителното изпълнение. Отделно от това, в противоречие на процесуалните правила съдът е предрешил спора относно законосъобразността на ИАА, което е недопустимо. Законовата презумпция на чл.124б, ал.3 ЗАДС не е опровергана и по тази причина определението, с което е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение следва да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски в общ размер на 270 лв. Ответникът по частната жалба - „Винпром Бяла 2002” ЕООД, чрез адв. Иванов, в приложен по делото писмен отговор я оспорва и намира, че е неоснователна. Определението е постановено при обсъждане на доказателствата по делото и твърденията в жалбата. Следва да бъде отбелязано, че обектът, за който е наложена ПАМ не е магазин или склад на едро, а действа и като обект за производство на вино. Това обстоятелство е съобразено от съда, като са изложени мотиви в този смисъл. Заявява се искане определението да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на разноски. Върховен административен съд, състав на осмо отделение,след като прецени доказателствата по делото и твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по повод подадена жалба срещу заповед № 32-224760/23.07.2025 г. издадена от Директор на ТД Митница Русе, с която по отношение на „Винпром Бяла 2002” ЕООД е приложена принудителна административна мярка на основание чл.124б, ал.3 във връзка с чл.124б, ал.1 и чл.124в, ал.1 от ЗАДС -„запечатване на обект представляващ данъчен склад с ИНДС BGNCA00158001", находящ се в гр.Бяла, ул.Любен Каравелов, №1, стопанисван от дружеството за срок от един месец, считано от датата на изтичане на 14 дневен срок от връчване на заповедта на нарушителя и е разпоредена "забрана на достъпа до обекта”. Съгласно чл.124б, ал.3 ЗАДС заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго. Съдът е приел, че налагането на ПАМ ще доведе за дружеството до вреди с имуществен характер – загуба или пропуснати полза, и с неимуществен характер – разваляне на добрите търговски отношения с основни контрагенти. По тези причини презюмираният от законодателят обществен/държавен интерес, не би бил накърнен в степен съотносима с евентуалните вреди за дружеството, които биха настъпили в следствие на спиране дейността на данъчния склад, който обект ще бъде запечатан и достъпът до него ще бъде забранен, като наличните стоки останат в обекта на отговорност на нарушителя. Определянето на вредата като значителна и труднопоправима следва от невъзможността за извършване на основната дейност на дружеството. При запечатване на склада и наложената забрана за достъп до него, извършващият се технологичен процес ще бъде компрометиран и продукцията ще погине в резултат на което за дружеството ще настъпят значителни вреди. Нарушен е принципа на съразмерност по чл.6 ЗАДС, тъй като липсват мотиви в акта, а изложените такива са общи, бланкетни и лаконични. Тези съображения са обосновали крайният извод на съда, че допуснатото по закон предварително изпълнение следва да бъде спряно. Определението е правилно, при следната корекция на мотивите му. Процесната заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, на основание чл. 124б, ал. 3 ЗАДС, от което следва приложимост на реда по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК при произнасяне от съда по искането за спиране на предварителното изпълнение, т.е. спирането е основателно в случай, че се установи, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия "значителна или трудно поправима вреда". В тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди по горната разпоредба. Първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение са доказани и е обосновал изводите си с настъпването на значителна и трудно поправима вреда за дружеството от запечатването на обекта. Като допълнителен аргумент е посочена липсата на мотиви при издаването на акта. Решаващият състав е посочил, че запечатания обект не е само акцизен склад, в който се държи алкохол – различни видове вино /бяло, червено и розе/, но и производствена база. В него се извършва производство на вино, което изисква ежедневно наблюдение и контрол. Тяхната липса би довела до разваляне на продукцията, което безспорно е във вреда и то трудно поправима за дружеството. В подкрепа на тези изводи по делото не са представени доказателства, с изключение на констатираното при проверката, че на място в акцизния склад се съхраняват големи количества алкохол и не всички са готови за продажба. Установено е и наличието на съдове за производство на вино, които са заредени и продукцията в тях е на различен етап от процеса по ферментация. Това обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателя се е справил с вменената му доказателствена тежест да установи конкретните вреди, които би претърпял от евентуалното предварително изпълнение. От мотивите на определението е видно, че съда при произнасянето си е приел, че липсват мотиви на акта. Противно на твърдението на частният жалбоподател, тази преценка не предрешава основния спорен въпрос относно законосъобарзността на заповедта за налагане на ПАМ. Тя е дължима и следва да бъде извършена, така както е посочено в мотивите на решение от 03.07.2025 г. на СЕС по дело С -623/23 г. Макар и да липсва изрично позоваване в съдебния акт, същият е съобразен с тълкуването на СЕС направено по делото, което е относимо към настоящия правен спор, тъй като тълкува въпроси свързани с обхвата на преценката при спиране на допуснато по закон предварително изпълнение и доколко това включва и съобразяване с евентуалната законосъобразност на подлежащата на съдебен контрол ПАМ. В т.48 от решението СЕС приема, че „за да се прецени посочената необходимост в контекста на незабавното изпълнение на принудителна административна мярка като разглежданата в главното производство, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“. Според това тълкуване съдът следва предварително да прецени евентуалната основателност на основното искане относно законосъобразността на ПАМ и с оглед тази преценка да постанови спиране или да откаже такова по отношение на допуснатото по закон предварителното изпълнение. Макар и в едно изречение решаващият състав е извършил такава преценка, като е посочил, че е налице липса на мотиви при издаване на акта, тъй като изложените такива са бланкетни и лаконични. Направената преценка от съда е в съответствие с изискването към националната юрисдикция, относно дължимата проверка така както е посочено и в диспозитива на цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-623/23 и е достатъчна, за да мотивира спирането на допуснатото по закон предварително изпълнение. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като не му е предоставена възможност да изрази становище по основателността на искането за спиране. Констатира се, че подадената жалба срещу ПАМ е депозирана по реда на чл.152, ал.1 АПК чрез административния орган до компетентния съд. В жалбата е инкорпорирано искането за спиране, поради което административния орган е имал възможност да се запознае с него и да изрази становище при комплектуването и изпращането на преписката до съда. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение