Определение № 522 от 02.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 583/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма]-гр.София, срещу определение № 22038 от 19.11.2013год. по ч.гр.д.№ 13751/2013год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против заповед от 08.08.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на основание чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№25420/2011г. на СРС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Към жалбата е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответната страна “А. – Център София” Г. унд Ко КГ, Германия, не взема становище. С определение № 126 от 07.02.2014г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС. Решението по тълкувателно дело е обявено на 18.06.2014г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото. Съобразно приетото в т. 8 на решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, определенията на въззивните съдилища, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното с частната жалба определение попада в хипотезата на т. 8 на цитираното тълкувателно решение, поради което същата се явява недопустима. Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.